Този път в рубриката „Запознай се с отбора“ ще те срещнем с колега, който самите ние все още опознаваме. Алекс е част от компанията от около 5 месеца в ролята си на супервайзър на търговските консултанти на GiftCard. И докато все още научаваме нови неща за него всеки ден, ни бяха необходими не повече от 5 минути, за да разберем, че притежава всички качества, за да се впише отлично в голямото семейство на iCard. Продължи да четеш, за да се запознаеш отблизо с Алекс, чиято история е доказателство, че чудесата се сбъдват!
Имаш ли скрит талант?
Преди много години прекарвах почти цялото си свободно време в един караоке бар. Причината, разбира се, беше момиче – излизах с певицата, която работеше там. Веднъж реших да се престраша да пея и се оказа, че гласът ми подхожда на определен тип песни. Уроците по актьорско майсторство, на които бях ходил дълги години, ме научиха да преправям добре гласа си. Реално аз не мога да пея, а по-скоро имитирам звученето и поведението на певеца. Получаваха ми се почти едно към едно „Уморени крила“ на Дони и „Спуснати завеси“ на 100 Кила. Не съм практикувал от много време, но се надявам да не съм загубил този мой талант. Макар че вече не съм толкова сигурен колко ме бива, понеже съпругата ми Жени, която е професионална народна певица, твърди, че не мога да пея, за разлика от въпросното момиче, което тогава ме окуражаваше. 😀
Какъв мечтаеше да станеш, като пораснеш?
Още от малък имам план, който се старая да следвам. Първоначално исках да стана зъболекар и да ме приемат в природо-математическата гимназия. Учих много и в 6-ти клас ходих на олимпиади по химия, за да могат да ме приемат предварително без изпит. Стигнах до трети кръг на олимпиадата, но за съжаление, не ми достигнаха 3 точки. Бях млад, темпераментен, ядосах се и реших да се насоча в друга в посока. Новата цел беше да стана архитект или инженер и ме приеха в Строителния техникум. След това записах във ВСУ „Черноризец Храбър“ специалност „Строителство на сгради и съоръжения“, но усещах, че не беше професията, която ще работя с удоволствие, и се отказах. Липсата на висше образование обаче не ми попречи да заемам високи позиции като търговски директор на висок клас козметика, мениджър полети на летище Варна и управител на магазин на един от големите телекоми.
Как спортът присъства в живота ти?
Имам много голяма спортна злоба, обичам да печеля и давам всичко от себе си, за да го постигна. Като малък тренирах много и имах натоварено ежедневие. Освен на уроци по актьорско майсторство, бях в училищния отбор по баскетбол, волейбол, хандбал и футбол. Треньорите ми се шегуваха, че съм „Natural athlete”, т.е. имах дарба за всякакъв вид спорт. Веднъж се случи така, че в един ден имах три мача на три различни локации – в 13:00 ч. стартира този по хандбал, в 15:00 ч. – този по баскетбол, а в 18:00 ч. започна футболният турнир. Може би никога не съм бил толкова психически и физически изморен, колкото в този ден. Хубавото е, че успяхме да победим във всички мачове и бях изключително доволен от себе си.
Освен всички спортни занимания в училище, тренирах и в някои от футболните школи в града. Исках да стана футболист и когато бях на 17 години, успях да подпиша договор с един отбор в Кипър. За съжаление, се случи така, че мечтата ми бързо беше пречупена. По време на предсезонната подготовка, при една борба за висока топка, скочих и когато се приземих, противниковият играч падна върху коляното ми. Причерня ми и ме заболя изключително много. Първоначалното становище беше, че имам силно изкривяване на капачката, което може да се намести само с операция. Наложи се да се прибера в България по друг неприятен повод и тук отново диагнозата беше потвърдена. Казаха ми, че шансът да играя отново професионален футбол е около 20% и реших да се откажа.
Контузията и операцията ли бяха едни от най-трудните моменти в живота ти?
Да, първоначално много ме беше яд, но сега вече приемам спокойно случилото се. Осъзнавам, че няма как да съм сигурен, че футболната ми кариера щеше да се развие успешно, а и след 30-годишна възраст щеше да се наложи отново да се преориентирам. Не се отказах напълно от футбола, но се налагаше между срещите да почивам повече и да се възстановявам по-дълго. Дори успях да стана голмайстор на един любителски турнир по футбол.
Не се оперирах веднага, а четири години по-късно, понеже все по-често коляното ми отказваше и както си вървях – кляках. Беше срамота, особено когато бях с някое момиче – когато се стоварвах на земята, хората наоколо започваха да ме гледат странно и да се чудят какво ми има 😀 След операцията се оказа, че не съм с разместена капачка, а със скъсан менискус и че ЯМР и на двете места не е разчетен правилно. Можело е още в Кипър да ми направят операция и да се възстановя по-рано.
Преди операцията тежах 79 кг, но се наложи 3 месеца да нося шина и да не сгъвам крака си. Беше ми изключително трудно да се придвижвам с патериците, не излизах от вкъщи и станах 126 кг. След като почти нямах никакви дрехи, които да ми стават, осъзнах, че няма как да продължавам така, и започнах да тренирам. Качвах се в таванското помещение, слагах си шината, за да не натоварвам коляното, и скачах на въже. Първоначално успявах да тренирам само по 2 минути, но за около 5 месеца и половина достигнах времетраене от час и половина, без да спирам. Така свалих над 40 кг.
Кое е чудото в живота ти?
Това е моето семейство. От малък си мечтаех да създам семейни отношения, каквито имат родителите ми. За мен е важно половинката до теб да е на първо място добър приятел, а след това семеен партньор и се радвам, че успях. След като си върнах килограмите отпреди операцията, придобих самочувствие и една приятелка ме покани да излезем да се видим. На срещата беше и бъдещата ми съпруга Жени, която се оказа, че почти цял живот е живяла на 50 метра от къщата на родителите ми. Жени силно ме привлече и след срещата споделих на приятелката ми, че някой ден ще се оженя за нея. След време се престраших да я поканя на среща и 12 часа си говорихме в колата. Тогава лично ѝ казах, че един ден заедно ще създадем семейство – така и стана. На първия месец заживяхме заедно, на следващата година ѝ предложих, на втората се сгодихме, на третата сключихме брак, на четвъртата се роди първото ни дете, а на шестата се роди и второто ни дете. Шегуваме се, че в „празната година“ сме празнували първия рожден ден на големия ни син.
Децата ни Николай и Александър са нашето чудо. Още на първата ни среща Жени ми сподели, че има репродуктивни проблеми, които бяха потвърдени от различни лекари. През цялото време бях до нея, успокоявах я и ѝ казвах, че няма невъзможни неща. Ако искаш мечтата ти да се сбъдне, трябва да си спокоен и силно да вярваш в нея. Убедих я да напусне работата, която ѝ тежеше, и на третия месец чудото се случи. На Богоявление ми съобщи, че е бременна, и дълго плаках от щастие. Двамата ни сина са изключително близки и неразделни. Гордея се, че Жени успява да ги възпитава в уважение към по-възрастните, да споделят един с друг и да бъдат добри хора. Благодаря ѝ, че е все така борбена, самостоятелна и че мога винаги да разчитам на нея.
Кои са твоите силни черти?
Понякога се шегувам с приятели, че някои от моите силни черти са и мое проклятие. Отговорен съм и силно отдаден на компанията, в която работя.
Дълги години работих като оперативен мениджър на летище Варна – изготвях летателния план, изчислявах с колко гориво може да се заредят самолетите, кога трябва да дойдат пътниците, кога и как да се натовари багажът, колко време самолетите ще престоят на земята и т.н. Това ми костваше много безсънни дни и нощи и дълго време без семейството ми. Всички тези задължения обаче ме научиха да работя в силно динамична среда, да управлявам голям екип и да вземам спокойно важни решения.
Умея да обединявам екипите около себе си и се старая да сме нещо повече от колектив. Това носи допълнителни отговорности – трябва да внимавам как поднасям информацията, как изказвам мнението си и какъв пример давам. Искам да се харесвам на останалите и често се опитвам да помагам с каквото мога. Това обаче невинаги е в моя полза. По време на COVID-19 работата на летището значително намаля и се наложи да напусна. Започнах сигурна работа като мениджър на магазин в един телеком, но когато моя бивша колежка ми се обади и ме помоли да приема сезонна работа, не можах да ѝ откажа. Разгледах полетния план, прецених кога е натоварено и ще имат нужда от мен. Направих графика си така, че по време на летния сезон работих всеки ден и имах само няколко часа за почивка.
Умея да продавам успешно продуктите, за които работя. За да си добър търговец, трябва да познаваш много добре не само всички позитивни и негативни черти на това, което предлагаш, но и на конкуренцията. Трябва да имаш добро излъчване, да вдъхваш увереност и затова в повечето случаи „продаваш“ самия себе си, а клиентите вземат продукта.
Как умееш да ги прилагаш в iCard?
Позицията ми в iCard е „Супервайзър GiftCard“, но усещам, че главното ми задължение е да отговарям за поддържане на добрия дух и повишаване на ангажираността към компанията на консултантите, които работят в търговските центрове. Още от първия ден, когато се срещнах онлайн с колегите, осъзнах, че най-важната ми задача е да ги сплотя и да подсиля екипния им дух. На предходните ми работи доказах, че съм добър в това и вярвам, че за няколкото месеца работа в компанията постигнах значителни резултати. Изключително съм щастлив за положителната обратна връзка, която ми дават колегите, и за доверието, което успях да изградя само за 5 месеца. Казват ми „Толкова добър и отдаден супервайзър не сме имали до сега“. С нетърпение очаквам общата ни среща в централния офис на Айкарт, където консултантите ще се срещнат с колегите си от Варна, ще се запознаят отблизо с процеса на производство на карти и подготовката на предстоящата коледна кампания, а след това ще се забавляваме заедно.
Успях да ги опозная добре в процеса на работа по време на командировките, на които бях. Работих на техните позиции, видях какви са предизвикателствата и нуждите им, за да си вършат още по-добре работата и клиентите ни да останат доволни. Наближава и най-натовареният период в годината за GiftCard, но вярвам, че ще се справя, понеже винаги съм работил под напрежение.
Кое е нещото, което най-много цениш в компанията?
В Айкарт оценявам баланса между служебния и личния живот, който преди това ми липсваше. Бях свикнал с интензивното ежедневие и работохолизма, но не прекарвах достатъчно време със семейството си. Чак ми стана забавно, когато ръководителят на отдел „Човешки ресурси“ Божидар притеснено ме попита дали ще имам възможност да отида за няколко дни в командировка. Усмихнах се и му казах: „Как да не е удобно?! Аз съм с две малки деца и всяка такава задача я чувствам като покана за екскурзия.“ 😀
Изтегли дигиталния портфейл iCard, за да спестиш време за важните неща:
