В навечерието на месец март ти представяме поредната вдъхновяваща история от рубриката „Запознай се с отбора“. История, дефинирана от постоянство, целеустременост и неподправен ентусиазъм, в която главен герой е Атанас Христов – специалист „Продуктово дефиниране“ в iCard.
От разговора ни с него ще научиш за разностранните му интереси и ще откриеш как човек, изучавал български фолклор, впоследствие намира своето място във финтех индустрията. Както и какво го кара да се чувства като у дома си в iCard.
Продължи да четеш, защото в следващите редове ще ти разкрием още любопитни подробности от историята на Наско.
Как би описал себе си?
Смятам, че съм постоянен, отговорен, емоционален и леко инатлив, но в добрия смисъл на думата. Преследвам целите си докрай и съм много упорит.
Какво те вълнува?
Обичам да чета бизнес и икономически статии, както и да се информирам за предстоящи проекти и интересни събития в тези сфери. Интересува ме как България е позиционирана в Европа, в какви статистики попада и какво би могло да се подобри. Следя отблизо и градоустройството ни и често приятелите ми ме питат какво предстои. Държа да знам какво се случва с града и държавата, в които живея.
Интересуват ме също и актуалните теми във финтех индустрията и развитието на изкуствения интелект. Напоследък чета много и за футурологията, която дава насоки за бъдещи събития и тенденции на базата на текущи и минали такива. Тя изследва настоящото поведение и навици на поколенията и дава знания за бъдещето – подходящи бизнес разработки, продукти и услуги, които биха ни били от полза.
Кой е любимият ти спомен от детството?
Бих казал, че по-скоро имам любимо усещане и то е свързано с времето, когато с приятелите ми излизахме и играехме до късно навън. В квартала ми имаше една затворена улица, по която нямаше голямо движение, и там се събирахме много деца. Забавлявахме се с всевъзможни щуротии – правехме кюфтета от кал, ловяхме светулки и какво ли още не. Имам незабравими спомени от детството си.
Кое е мястото, на което би се връщал отново и отново?
В Тетевенския Балкан имаме стара къща, в която живее баба ми, и там се връщам всяка година, поне по веднъж. Предпочитам да ходя сам, да оставам на спокойствие, да се разхождам и да се наслаждавам на природата. Енергията, с която се изпълвам, е неописуема.
Как се запали по фолклора и как се разви хобито ти през годините?
Семейството ми много обича музиката и танците. Родът ми е от района на Сандански, където се организираха големи събори, на които винаги танцувахме. Когато бях в 4-ти клас, в училище видях голям плакат, който обявяваше прием в новосформирана паралелка за народни танци в Хуманитарната гимназия. Свалих го, занесох го вкъщи и казах на родителите си, че искам да се занимавам с танци. Така и стана – приеха ме и 8 години изучавах хореография.
Беше ми много интересно да уча за българския фолклор – всички движения в танците ни са от бита, културата и ежедневието на нашите предци. Например северняшките хора са много „разляти“ заради равнинните пространства, а добруджанските народни танци са тясно свързани със земеделския труд на нивата и почитта към хляба.
След гимназията започнах главно да се интересувам от икономика и танците останаха на по-заден план. Още тогава знаех, че искам да работя в голяма и успешна компания, в която да се развивам професионално.
Как започна пътешествието ти в iCard?
Още във 2-ри курс бях започнал стаж в една застрахователна компания. Той беше вече към края си, когато представители на iCard ни посетиха в университета и ни разказаха за възможностите, които компанията предлага. Реших да пробвам и за мое щастие, бях одобрен за стаж. Още от самото начало усетих, че това е моето място, понеже интервюто мина много добре. След приключване на стажа ми предложиха да се присъединя към екипа и станах младши продуктов мениджър. Още тогава знаех, че това е голяма възможност.
В началото много трудно съчетавах работата, университета и всички допълнителни курсове, които посещавах. В продължение на месеци, излизах рано сутрин от вкъщи, ходех на упражнения и лекции в университета, след това на работа и уроци и се прибирах към 11 часа вечерта. В допълнение, през уикенда наваксвах с ученето за университета, но успях да се справя.
По време на работния процес много се запалих по мобилните приложения. Имах много енергия, желание и идеи за развитие на продукта, върху който работехме. Хубавото беше, че с Ванеса, с която бяхме заедно в стажантската програма, а след това и започнахме работа в един отдел, много се подкрепяхме. До ден днешен двамата сме като „смазана машина“ – разбираме се само с един поглед.
Как преминава един твой работен ден?
Част съм от екипа на „Продуктово дефиниране“ и ми харесва, че в работата ми има динамика. Разработваме новите функционалности на продуктите и услугите, които iCard предлага. Стараем се ежедневно да ги подобряваме и да отговаряме на търсеното клиентско преживяване. Стремим се да предоставяме допълнителна стойност и да надграждаме продуктите, за които работим, и често се шегуваме, че те са като наши деца. Непрекъснато следим трендовете във финтех сектора, правим анализи и изготвяме процедури. Поддържаме връзка с почти всички отдели в компанията, опитваме се да разрешаваме казусите на клиентите и колегите, така че дните ни определено не са еднообразни.
Кой според теб е най-скъпият актив на компанията?
Звучи клиширано, но това определено са служителите на iCard. В екипа има много млади и креативни хора, които работят с желание и дърпат компанията напред, като ежедневно дават най-доброто от себе си. Всички те влагат сърце и душа в работата си и резултатите са налице.
Няма как да не спомена специално колегите от моя отдел, с които сме на една вълна, както в професионален, така и в личен план. Имаме сходни интереси и виждания за живота и начина на работа. Освен че сме колеги, станахме и много добри приятели. Излизаме често на вечѐри, организираме различни забавления, дори ходихме до Турция заедно. Умеем да се забавляваме и с нас е постоянна веселба.
Изтегли дигиталния портфейл, зад който стои отбор мечта:
