Потопи се в света на един от най-колоритните и автентични персонажи в нашето iCard семейство. Измежду шеговитата натура и брилянтния ум на нашия любим колега Димитър Пенков, ще откриеш и истории за адреналин, пътешествия, амбиции и една (вече две) голяма любов.
Какво ти носи адреналин в кръвта?
Освен по работата, съм много запален по дроновете – дори си имаме клуб и с момчетата ходим да ги блъскаме. Управлението на дрон ми носи много повече адреналин от карането на кола, а и е по-безопасно. Караме с очила и виждаме всичко, което дронът вижда по пътя си. Управлението не е лесно, понеже се движи с около 160-180 км/ч и трябва постоянно да внимаваш да не нараниш някого. Случвало се е лятото по плажовете да виждаме много интересни неща. Докато бягаме с бясна скорост, многократно сме виждали двойки, които не могат да сварят да се обличат.
Снимаме безплатно и за кеф. Редовно ни канят на спортни събития, където се развиват много високи скорости. Скоро снимахме дрифт състезание на BMW клуба, а миналата година, по случай 3 март, правихме видеа на шествието им, което мина през целия град и колите бяха наредени в цветовете на трибагреника. По време на състезанията е много вълнуващо, понеже дроновете се движат отпред и отзад на колите, а аз предпочитам да снимам отвисоко. Правим го за кеф и после даваме материала на хората, които сме снимали. Разбира се, имам и колеги, които снимат професионално различни музикални клипове и събития.
Тази година за пореден път бях част от журито на международното състезание на „Дрон Клуб Варна“, което се провежда в Аспарухово. Ежегодно състезанието се развива и посреща едни от най-добрите пилоти на дронове, които демонстрират своите прецизни умения. iCard също съдейства за изграждането на по-динамично трасе, като предоставя различни флагове и мешове, през които дроновете минават.
Какво са технологиите за теб?
Нещото, което ме влече и умея да правя най-добре. Аз нямам техническо образование и съм самоук. След гимназията ремонтирах GSM-и и правих пари на куп и ми беше все тая дали ще уча или не. Една година по-късно реших, че ще е добре да уча нещо, което не разбирам и записах „Екология“ в ТУ-Варна. В четвърти курс реших да се откажа, понеже осъзнах, че това, което уча няма да ми донесе нищо в професионален план и се оказах тотално прав. Обичам да чета за развитието на технологиите и успявам практически да се справя с предизвикателствата, понеже познавам отлично основите.
Преди много години с един приятел започнахме да пускаме интернет в Цветния и прекарахме локална мрежа из целия квартал. В последствие мрежата стана част от един от водещите телекоми в града. След това започнах работа в друга компания, която ме ползваше като support, а междувременно се занимавах с изграждане на интернет мрежи в кв. Аспарухово и кв. Възраждане. След години участвах и в изграждането на безжичната мрежа в гр. Варна.
По какви други интересни проекти си работил?
Занимавал съм се с много и различни неща. Преди бях ИТ мениджър на кораб и за кратко живях във Финландия. Три месеца живях и в Израел, където работих по проект на една международна телеком компания – там хората са много готини и нямат предразсъдъци. След това се преместих да живея в Лондон, където работих за същата компания. За кратко се зачудих да остана да живея там, понеже е динамично, мултикултурно и всичко е уредено.
Живял съм и в Нигерия за кратко, където също помагах на приятели да изградят интернет доставчик. Един ден един приятел ми се обади с молба много спешно да му реша някакъв проблем, с който се борят от три седмици, а аз успях за две минути. Тъкмо си бях приключил контракта с едни израелци и реших да им помогна. Известно време работих дистанционно и после ми предложиха да отида на място в Африка. Нямаше какво да ме спре и се качих на самолета и заминах за Нигерия. Животът там не ме впечатли – падат си по лъскави неща, но самите те са мърлячи. Имат голяма зависимост от САЩ и всичко, което правят е за американците, но с африкански привкус. Имат магистрала от три ленти, но в нея се движат поне пет колони с коли. Никой не спира на светофарите, свири се постоянно с клаксона и така се оправяш в движението. Там кола без удар няма и ако нямаш някаква драскотина или чукнато, се води, че колата ти е нова. Полицията е корумпирана и ти иска пари за всичко. Измисляха си дори нередности, които не съм направил и ме заплашваха със съд. В един момент вместо книжката започнах да им показвам картата за магазин „Метро“, която минаваше, понеже имаше снимка. Забавно ми беше, но хаосът е голям. Друго интересно е, че там моралът е много по-различен от нашия. Случвало ми се е да ми се хвалят, че са си хванали приятелка, която е “DF” (disease-free) т.е., че няма никакви болести, което ме изуми.
Къде другаде си бил?
Ходил съм на много места. С жена ми се стараем всяка година да посетим нова екзотична дестинация. Били сме в Доминикана, но ми се стори много комерсиално и не ми хареса. Всичко, което правят е за пари и не е чак толкова хубаво. Най-много ни хареса в Азия – Тайланд, Сингапур и Камбоджа. Бяхме две седмици там, но определено не ни стигнаха. В Банкок беше невероятно – времето е хубаво, а уличната храна е много вкусна. Не се престраших да ям хлебарки, скорпиони и тарантули, но всичко останало беше уникално. В Тайланд водите са кристални, а по нощните пазари хората се събират и става парти. Всички си пият, ядат и си говорят. Единственото странно е, че където има ябълка – няма слива, ако се сещаш какво имам предвид. Ама се свиква. Плануваме да отидем в Куба и да обиколим северната част на Тайланд, но вече с новото попълнение към семейството ни. Ще е предизвикателство с бебето, но след като много други хора го правят, вярвам, че и ние ще се справим.
Липсва ли ти животът в чужбина?
Определено, да. На Балканите го има този негативен манталитет постоянно да освиркваш и да обиждаш другите. В Германия веднъж се озовах в насрещното на едно кръгово и всички коли спряха и ме изчакаха да изляза, вместо да ми свирят и викат. На всеки се случва да сбърка, но тук я няма тази толерантност. В допълнение, от гр. Варна е много трудно да се пътува, понеже няма добра инфраструктура. Няма да забравя как веднъж, докато бяхме на летището във Франкфурт, забелязахме на таблото, че няма място на света, където да не можеш да отидеш от там и че цените са много по-ниски. На нас винаги ни се налага да сменим няколко полета, за да отидем на мечтаната дестинация.
Откакто имаме дете, все по-често се замислям да отидем да живеем на друго място – примерно в Германия или в Испания. В Испания е топло, а Германия е в центъра на Европа и всичко е на 2-3 часа със самолет. Харесва ми, че хората спазват правилата, а и имам много приятели и близки, които живеят там, и когато отидем при тях, винаги ни е много весело.
Мога и от „космоса“ да работя, стига да имам телефон и лаптоп. Многократно съм доказал, че мога да се справя с всяка ситуация от разстояние. Може да се каже, че работя постоянно, понеже денонощно изникват спешни ситуации и има моменти, в които телефонът ми не спира да звъни. Решил съм, че искам детето ми да расте на по-добро място. Не знам още кога ще заминем и чакам жена ми да се пречупи с идеята.
С какво точно се занимаваш?
С много неща – водя се ръководител на два отдела – „Център обработка на данни“ и „Информационна сигурност“. IT отделът се занимава с поддръжката на системите, върху които работи мозъкът на компанията. Те се явяват нещо като нейния гръбнак. Security отделът се занимава със създаването и прилагането на политиките за сигурност, наложени от лицензите и сертификациите, които са нужни за оперирането на компанията. Менажирането на тези отдели звучи много отговорно и непосилно, но смогвам, като организирам добре работата. Всеки нов ден носи ново предизвикателство. С моя голям опит отдавна вече не се шашкам, а се организирам, изследвам проблема и разпределям задачите с колегите. Ако нещо е в моята компетенция, го решавам бързо, ако не – го аутсорсвам. Следвам принципа „Work smart – not hard“. Ако нещо може да се автоматизира, го правя. Мога да отделя шест часа да автоматизирам нещо, което правя по две минути на ден, а след това само наблюдавам системите дали работят правилно.
В нашата професия е много важно да имаме чувство за хумор, за да се справяме със стреса. Ако ги няма шегите и закачките, ще е голям спек и много хора ще прегорят. Бонус е, че с дългогодишните колеги сме и приятели. Често се събираме със семействата си и си излизаме.
Кое е най-голямото ти предизвикателство?
Най-голямото ми предизвикателство си остават хората. За мен е много важен екипът, с който работя. Често може да ме чуете да се шегувам с въпроса „Ще уволняваме ли някого?“. Не харесвам хората, които идват в офиса само, за да си вземат заплатата. Вярвам, че в моите екипи няма вече такива колеги, понеже лека-полека ги разчистих. Най-вероятно все още има някой, който е минал покрай цедката, но и на него ще му дойде времето. Ние сме тук да работим, а не да се харесваме и ако някой премине определен праг, е редно да се разделим.
Много бързо умея да преценявам хората и виждам кога някой колега е мотивиран и иска да научи нови неща. Вярвам, че ако някой има желание и необходимата мотивация, ще се научи и ще пасне на екипа и на компанията. Желанието го носиш със себе си, а знанията ги придобиваш.
Не смятам, че съм хейтър, и ако нареждам хората, в повечето случаи има защо. Директен съм и си казвам какво ме дразни. За мен е важно нещата да се правят по правилния начин, а не точно по моя. Хубаво е хората да се научат да не ги е страх от промените и да излизат от зоната си на комфорт. Така се ражда прогресът.
Какво ще ни пожелаеш за празниците?
Весели празници и, който няма цветен телевизор – няма да яде халва! 😃
Изтегли дигиталния портфейл iCard, разработен от нашия сплотен и мотивиран екип:
