Хей, хей! Дойде време за поредното интервю от нашата рубрика „Запознай се с отбора“. И този месец ще те пренесем зад кулисите на iCard – там, където колегите са супергерои, които създават иновативни финансови продукти и заедно превръщат компанията в една от най-успешните в областта.
Човекът, с когото ще те срещнем този път, е Илияна Илиева. Илияна е длъжностно лице по защита на данните във фирмата от повече от 4 години. Винаги се старае да върши работата си по най-качествения начин, за да може клиентите на дигиталния портфейл iCard да бъдат уверени, че данните им се обработват и съхраняват съобразно най-добрите практики, правила и процедури. Намира професията си за вълнуваща, защото работи пряко с голяма част от екипа и се сблъсква с различни аспекти на бизнеса.
Илияна определя себе си като точна, любознателна и отговорна. Казва, че има силно развито чувство за хумор и самоирония. Виж какво сподели за себе си тя.
Кои са най-ценните ти качества според другите?
Това зависи от светлината, в която всеки човек ме познава. Надявам се, че колегите ме възприемат професионалист, към когото могат да се обърнат за съвет, когато имат някакъв казус за разрешаване. Вярвам, че биха потвърдили, че съм точна и организирана.
Най-добрите ми приятели пък биха ме определили като забавна, креативна и винаги готова с нестандартни решения. Ако някой иска да опита нещо ново, винаги съм насреща да дам ексцентрично предложение.
Имаш ли хобита, които практикуваш често?
Занимавам се с йога повече от 10 години. Все още не мога да си качвам крака зад врата, но пък се справям добре с други неща и ми действа много успокояващо. Спомням си, че на първата ми йога практика много бързах да направя всичко правилно. Тогава инструкторката ми каза, че в йогата нещата не стават по този начин. Именно това е причината йога да се превърне в мое хоби. Тя е единственото нещо в живота ми, което искам да се случва бавно. Във всичко останало търся бързина, динамика и планиране.
Друго мое хоби е четенето на книги. Много обичам да чета и дори създадох читателски клуб.
А как се роди идеята за твоя читателски клуб?
Идеята се появи, след като с компания гледахме комедията “Book Club”, в която се случва точно това – приятелки се събират да си говорят за книга, която всички са чели. Започнахме да организираме срещите на клуба по време на пандемията през 2020 г., като в началото се събирахме само онлайн.
Първоначално ми се струваше, че би било много скучно да обсъждаш една книга с хора, които познаваш много добре. Смятах, че всички ще имат сходни впечатления за даденото произведение. След първите срещи в клуба осъзнах, че когато двама души четат една книга, виждат много различни неща в нея.
Няма как да не те попитам коя е любимата ти книга.
Не бих казала, че имам такава, защото с времето разбрах, че най-важната книга е тази, която в момента на четене успее да те грабне и да те потопи изцяло в нея.
Книгата, която съм чела много пъти и на всеки няколко години чета отново и винаги откривам нещо различно в нея, е „Малкият принц“. Като много интересна книга бих посочила „Джонатан Ливингстън Чайката“ на Ричард Бах. Въздейства ми силно и ми показва, че когато имаш някаква цел и искаш да я постигнеш, е важно истински да вярваш в нея.
Разкажи ни кое е най-екстремното нещо, което си правила?
Скачала съм с парашут два пъти. Първия път, когато го направих, беше много спонтанно. Бях преводач на едно събитие, свързано с авиация, на летище Приморско. Оказа се, че има едно свободно място в самолета на скачащите и аз се съгласих. Наложи се дори да ми дадат обувки назаем, защото бях облечена неподходящо за скока. Бяха минали не повече от 40 минути от момента, в който се съгласих да го направя, до момента на самия скок. Беше много впечатляващо и различно за мен. Осъзнах какво точно се е случило чак когато се върнахме обратно на събитието след приземяването. Тогава ми дойде адреналинът и се разтреперих.
Втория път, когато скочих, ми беше подарък за рождения ден, защото се шегувах, че на всеки 7 години ще скачам с парашут. Този път имах повече време да мисля за скока и определено бях по-притеснена. Най-страшният момент е, когато застанеш на прага на самолета. И двата пъти бях с професионалист и нямаше нищо сложно, защото ти не си отговорен и по този начин е по-лесно. Третия път се пада да бъде точно на 40-ия ми рожден ден. Ще видим дали ще го направя.
Пожелавам ти да се случи. Ти си длъжностно лице по защита на данните в компанията. Можеш ли да обясниш какво точно включва твоята работа?
Всяка компания, която обработва лични данни на физически лица (клиенти, служители, партньори), има изключително важната отговорност да прави това законно. Моята основа задача е да следя дали при изпълнение на своята дейност iCard спазва законодателството за защита на личните данни. Допълнително, отговарям за провеждане на вътрешни обучения и разяснителни кампании за служителите, в случай на необходимост си сътруднича с Комисията за защита на личните данни и др. Отговарям и на заявки на клиенти, които искат да упражнят правата си във връзка с Регламент 2016/679 (Общ регламент относно защита на данните). Всеки път, когато започваме отношения с нов доставчик на услуги, проучвам до колко е в съответствие с законодателството в сферата. Работя и с колегите от отдела по Информационна сигурност.
Как реши да се занимаваш с тази интересна професия?
Странното е, че всъщност идеята не беше моя. Един от приятелите ми, който тогава работеше в iCard, ми изпрати обявата и ми каза да кандидатствам, защото била точно за мен. Аз бях несигурна, тъй като не отговарях на всички изисквания. Тогава бях в такъв етап от живота си, че исках да се случи някаква промяна и реших да пробвам. Благодарна съм, че компанията ми даде шанс да се науча на това, което правя в момента.
Спомняш ли си какво първо впечатление остави в теб iCard?
Още по време на интервюто за работа забелязах, че Явор, настоящият изпълнителен директор, е изключително спокоен човек, на когото мога да споделя всякакви казуси, които стоят пред мен. С него мога да проведа стойностен разговор и да науча много. Същото важи и за Мая Дякова, която е директор на отдел „Риск“. И двамата са професионалисти с богат опит и аналитично мислене.
Благодарна съм и на адвокат Атанас Русенов. С него работихме много време заедно през моите първи две години тук. Аз се бях запознала предварително с всички възможни източници по темата, но без него нямаше да се справя.
Какъв е най-хубавият ти спомен в компанията?
Ще разкажа за най-запомнящия се. Бяхме ходили с колегите на дълъг планински поход до връх Ботев, който беше с продължителност над 12 часа. Тогава нямах много опит с походите. Беше ми изключително трудно. Спомням си как плаках и нямах търпение да се скрия в заслона. Бях убедена, че никога повече няма да отида на планина. Всъщност точно това ме накара да заобичам планината.
Открих страстта си по планинарството благодарение на iCard. Много съм благодарна за това. Спомням си, че инструкторът тогава ни каза: „Или обичаш планината, или я намразваш, както е и с операта“. Е, аз обичам и двете.
Научи повече за дигиталния портфейл iCard или за страхотните хора от нашия екип: https://icard.com/bg
Изтегли приложението още сега:
