Лятото е време за много пътешествия и добро настроение, и в унисон днешният герой в рубриката „Запознай се с отбора“ ще те разходи из няколко дестинации едновременно. Всичко, което ни сподели, те пренася в различни светове и култури, точно като в книгите, които чете. Намерила е спокойствието в йогата и ежедневно споделя много вълшебни емоции с прекрасния си екип от „Бекофис операции“.
Представяме ти Ивелина Маврова, за която ти разкрихме съвсем малко, защото те оставяме да се потопиш в нейния приказен свят в следващите редове.
Каква е твоята страст?
Пътуванията са моята голяма страст и следната фраза на поета Пеньо Пенев ми е много на сърце: „На път! Човекът е човек тогава, когато е на път!“. Изключително много ме зареждат пътешествията – дори да съм работила дълго време без отпуска през годината, няколко дни сред природата или двуседмична почивка до екзотична дестинация ми дават много положителна енергия и мотивация.
Харесва ми да съм сред природата, да се наслаждавам на зеленината и тишината в гората или да съзерцавам морето. Спокойствието по тези места, чистият въздух, някоя скрита забележителност, лишена от тълпи народ, ми носят баланс, хармония и лукса да отделя време за себе си. Понякога имам нужда да остана насаме със собствените си мисли, за да канализирам енергията си. А друг път имам необходимостта да бъда с близък човек, с когото и мълчанието по време на разходка е уютно и комфортно. Наскоро ми попадна следният цитат на Джон Мюър, натуралист и писател: „И отивам в гората, за да загубя ума си и да намеря душата си.“, който мисля, че описва перфектно това, за което споменах.
Кои кътчета на света си посетила?
Обичам да пътувам до близки и далечни дестинации. В Европа ми е най-приятно да обикалям из Италия – заради духа на самата страна и жителите ѝ, заради историята ѝ, китните градчета, както и поради факта, че любимият ми футболен отбор е италиански. Имах късмета да посетя малка част от Южна Америка и Карибския регион, а именно Бразилия, Доминикана и Мартиника. Но определено азиатските държави покориха сърцето ми – Тайланд, Виетнам, Сингапур, Лаос, Камбоджа, Малайзия, Индонезия, Индия. Филипините и Мианмар са в списъка ми за следващи пътешествия.
Най-любимата ми дестинация е Тайланд – допадат ми не само великолепните острови с тяхната природа, не само красивите забележителности, а и културата, духът и местната храна. Първото ми посещение в Тайланд бе за рождения ми ден през 2012 г. и сбъдна моя ученическа мечта. Моя съученичка беше посетила Банкок с родителите си и ми разказваше колко нетипичен и интересен град е. Искрата на любопитството се събуди в мен и реших, че някой ден трябва да отида там. Първите два дни бяха културен шок за мен – амалгама от красиви и позлатени будистки храмове, луксозни бизнес сгради и молове, мръсотия и множество преплетени висящи жици по улиците, миризма на пикантна храна и канали, неистова жега, висока влага, изключително много хора и силно натоварен трафик по улиците. В същото време бях впечатлена от добре уредения транспорт на мегаполиса, особено от BTS Skytrain – издигната система за бърз масов превоз, с който може да обиколиш части от града и да ги разгледаш от високо. Впоследствие опознах и заобичах Банкок и Тайланд, имах желание да посещавам и опознавам страната и през следващите години, в резултат на което съм пътувала до там над десет пъти. Храмовете са прекрасни, културата е интересна, местните жители са винаги усмихнати, дружелюбни и готови да ти помогнат, дори да знаят едва няколко думи на английски език. Това е уникален мегаполис, запленяващ със своята пъстрота и нестихващ и за секунда живот. Няма как и да не се влюбиш в прекрасните спокойни острови с фин, мек пясък и кристална синьо-зелена вода. Не се притеснявам да опитвам т.нар. „street food” – уличната им храна, която е винаги прясна, вкусна и приготвена на момента пред теб.
През пролетта имах късмета да осъществя пътешествие до Сингапур и остров Борнео, който е третият по големина остров в света и най-големият в Малайския архипелаг. Красотата, на която попаднах по време на разходките из острова и тези с моторна лодка до по-малките островчета около Борнео, ме оставиха без дъх. Имах чувството, че се намирам на края на света с усещане за свобода, безвремие, щастие и благодарност.
През 2014 г. имах привилегията да посетя Камбоджа и да разгледам храмовия комплекс Ангкор Ват, считан за най-големия религиозен храм в света – едно наистина невероятно архитектурно-историческо творение.
Никога няма да забравя екскурзията ми до Индия. Въпреки че бях запозната с културата на страната покрай филмите, книгите и заниманията ми с йога и имах някакви очаквания, действителността, в която попаднах, ги надмина. Индия е безспорно колоритна страна, в която изпитваш противоречиви чувства. Трафикът е неописуем – по улиците се смесват животни (най-вече свещените им крави), пешеходци и всевъзможни превозни средства, почти липсват светофари, никой не използва мигачи и всичко се решава с клаксон или ръкомахане. Но по време на йога-ритрийта в едно прекрасно йога-селище, където прекарах десет дни, тази лудница остана далеч зад стените на йога-центъра. Там всичко беше хармонично – обстановката, природата и храната бяха невероятни.
Какво е за теб йога?
Йога е част от моето ежедневие. Тя ми осигурява необходимото единение на тяло, ум и емоции. Носи ми хармония, умиротворение и вътрешно спокойствие, което се отразява и на взаимоотношенията ми с околните. Поддържа ме в по-добро физическо и психическо здраве, подпомага издръжливостта ми, намалява стреса и повишава енергията ми. Ето защо дори и по време на пътешествията си се старая всеки ден да намирам време за кратка практика – дихателни упражнения, асани (най-често „Поздрав към слънцето“ или комплекса „Петимата тибетци“), релаксация или опит за медитация. Изключително ми е приятно рано сутрин да се усамотя на плажа, когато съм на някое райско островче, да се любувам на изгрева и да направя кратка практика.
Всичко започна в края на 2009 г., когато имах нужда от сериозна промяна в живота си. Двама мои приятели вече практикуваха йога и ме посъветваха да опитам. Още първите практики ми подействаха изключително добре, успях да се запаля и да получа баланса, от който имах нужда. През 2016 г. започнах работа в iCard и вече можех да си позволя постоянство и по-сериозно отношение към йога практиките. Oт 2017 г. започнах редовно да посещавам един от йога центровете във Варна и да ходя поне веднъж в годината на йога лагер в България. Изключително съм признателна и на Мария, и на Бояна, че отделят от времето си за нас и водят йога практики в офиса.
Запозната съм с голяма част от теорията и практиката в йогата, но определено много искам да се науча да медитирам. Медитацията е изключително сложен процес, който изисква умението да контролираш ума си и да спреш потока от постоянно нахлуващи мисли поне за кратко време. Важното е дори да не съумееш да ги спреш, да ги осъзнаваш и да не се задълбочаваш в тях, да се явяваш като страничен наблюдател на процеса.
Спортен фен ли си?
Дядо ми и баща ми редовно следяха футболни мачове навремето. Като дете, дядо ми предизвикваше изключителен интерес у мен как се пали, ядосва и вика пред телевизора. Покрай тях двамата поглеждах и аз. Искрата се разгоря по време на Европейското първенство по футбол през 1988 г., когато аз реших да подкрепям отбора, играещ срещу този, който подкрепяше баща ми. Тогава на полуфинала се срещнаха Холандия (понастоящем Нидерландия) и Германия (ФРГ тогава), като „лалетата“ победиха с 2:1. Отборът на Холандия се оказа феноменален. На финала победиха СССР с голове на Рууд Гулит и Марко ван Бастен. Те двамата, заедно със съотборника им Франк Рийкард, оформиха „великото холандско трио“ на ФК „Милан“ и това беше естественото продължение на моето ново хоби като върл фен на „Милан“.
Пак покрай баща ми и мои приятели преди няколко години започнах да харесвам снукър. Играта ми действа успокояващо, за разлика от футбола, в който има силни емоции. Самообладанието, техниката и концентрацията на играчите ме впечатляват много. Фактът, че две българки се нареждат сред най-титулуваните съдии в този спорт – Десислава Божилова и Пролетина Величкова, допълнително предизвика интереса ми. Гледам и тенис от време на време. Подкрепям Новак Джокович, чиито игра, поведение, стил и манталитет ми харесват, а йогата и медитацията са част от неговите козове по пътя към успеха.
Обичаш ли да четеш?
Обичам да чета книги в свободното си време за разтоварване. Любима ми е азиатската сага на Джеймс Клавел и в частност „Търговска къща“ и „Цар Плъх“. Последната е нелека за четене книга, която показва как и сред нечовешки условия можеш да оцелееш, като се приспособиш и проявиш стоицизъм, находчивост, упоритост, не се предаваш и искаш да продължиш да живееш. Любител съм и на двете части на „Шантарам“ от Грегъри Дейвид Робъртс, които изчетох две години след посещението ми в Индия. Романът изключително подробно описва и пресъздава живота и нравите в тази страна и ако бях попаднала на него преди това, сигурно щях да се откажа от екскурзията. Това е разказ за волята за живот и оцеляването; за умението да се изправиш и да запазиш достойнството си; за безценното приятелство между хора от различни раси и религии; за лоялността към човека и към организацията, за която работиш; не на последно място за безрезервната любов между двама души, въпреки обстоятелствата. Любимият ми цитат е: „Всеки удар на човешкото сърце е цяла вселена от възможности. Всяка човешка воля притежава силата да преобрази съдбата си. Истината е, че в каквато и игра да попаднеш, какъвто и да е късметът ти, добър или лош, ти можеш напълно да промениш живота си с една-едничка мисъл, с една-едничка проява на обич.“
Изключително силно ми въздейства книгата на Мария Лалева „Пасиансът на Архангелите.“ Тя не може да се опише с думи, трябва да се изживее. Изчетохме я последователно с Илияна Илиева и Яница Колева, след което и трите бяхме на мнението: „Четеш и ревеш“. Мога да посоча два силни цитата от нея, които няма как да забравя: „Човек като изгуби себе си, сам не може да се намери…Той пътят го е дал, човешка работа е да го открие.“ и „Бе видяла с очите си, че човешката милост има граници, че безгранична понякога е само човешката неблагодарност. А там, където няма благодарност, няма любов. Вече знаеше, че болестта е като танц между болния и съдбата. Не битка – танц е. А човек спира да танцува, когато спре да обича. Или е забравил как да обича…Най-вече себе си.“
Какво ти носи работата в iCard?
Смея да твърдя, че много харесвам работата си и я върша с удоволствие. Всеки ден се опитвам да дам всичко от себе си, за да изпълним аз и екипът ми правилно своите задачи. Работата в екип „Бекофис операции“ може да се раздели на три големи подгрупи. Първата от тях е свързана с обработката на всякакви искания относно електронните портфейли (като лимити, тарифи, ръчни операции, удостоверения); с процеса по обработка на досиетата за кредитни карти и документацията, свързана с тях; въвеждане и одобряване на заявки за GiftCard и разрешаване на казуси с персонални и корпоративни клиенти на GiftCard. Втората подгрупа е свързана с цялостния процес по обработка на запорните съобщения. Третата е свързана с обработката на входящи и изходящи клиентски плащания.
Много обичам екипа си и съм благодарна, че сме се сформирали точно в този сплотен дамски състав. Момичета са забавни, коректни, съвестни, работещи с желание в своята сфера и всяка от тях е готова винаги да се притече на помощ на останалите. Водещото при нас е, че всички осъзнаваме, че както аз мога да разчитам на тях, така и те на мен при всяка ситуация. Обичаме да се забавляваме заедно в офиса и извън него – посещаваме различни мероприятия (концерти, театри), барове и ресторанти, плажове.
Коя е следващата цел, която желаеш да постигнеш?
Разбира се имам мечта, свързана със следващо пътуване. Искам да посетя Перу и неговия архитектурен комплекс Мачу Пикчу, както и да обиколя Япония. Дори имам снимка на Мачу Пикчу на бюрото си, за да визуализирам целта си. Имам желанието и да се науча да разговарям свободно на испански и италиански, въпреки че вече владея 4 езика – английски, френски, немски и руски. А в професионален план целта ми е да съумявам да поддържам добро ниво в работата си, да допринасям за гладкото протичане на работния процес в екипа и в компанията, доколкото това зависи от нашия отдел, и да успявам да помагам на колеги и клиенти при всякакви възникнали казуси.
Потопи се в услугите на iCard, зад които стои нашият прекрасен екип:
