Днес ще ви запознаем с Калин Трайков. Като част от отдел „Бекенд и платежни системи“ той стои зад разработването и поддръжката на системите, без които продуктите и услугите, предоставяни от iCard, не биха могли да функционират. Калин се отличава с всеотдайност и професионализъм, които му спечелиха заслужения приз „Служител на годината“ в iCard за 2024 г. И макар да си е избрал да работи „зад кулисите“ като бекенд програмист, той познава добре светлината на прожекторите, благодарение на друг свой талант. Какъв е той и какви приключения дължи Калин на него – научи в това любопитно интервю.
На какъв музикален инструмент можеш да свириш?
Откакто се помня свиря на пиано. Преди бях добър, сега просто мога да свиря. Вероятно ключова роля за това ми умение е изиграл баща ми, който се занимава с музика и до ден днешен. Почти няма инструмент, на който той да не може да свири, и обучава деца на различни музикални инструменти.
Още от 3-годишен имах немалко клавири и пиана. Обичах да свиря всякаква хубава музика, като най-много време съм отделил на класическата и на композитори като Бах, Бетовен и Моцарт. Трансформирането на музика, изсвирена на различни инструменти, до партии за пиано беше и остава любимо мое занимание. Със сигурност искам един ден и синът ми да има досег до музиката и поне за кратко да изпита това неописуемо чувство.
Разкажи ни как за малко не стана музикант.
Първоначално свирих в различни училищни банди, а в гимназията ме поканиха да се присъединя към популярната тогава група „Огледално“ и с удоволствие приех. Бяхме пълен сет от музиканти за една група – бас, китара, вокал, барабани и аз свирех на клавир. Бандата тъкмо беше спечелила наградата на БГ радио в категория „БГ таланти“ и последваха множество участия и записи в студиа. В един момент стояхме повече в София, отколкото във Варна и Провадия, и училището беше на заден план. Даже си мислех, че именно това ще е професионалният ми път. Свирихме рок кавъри на известни парчета и авторска музика по нощни клубове и фестивали. Главно подгрявахме популярните тогава групи като „БТР“, „Те“ и други. Директно ни бяха казали, че за да имаме голям успех, трябва да се преместим в София, но ние предпочетохме да останем по родните места. Другите музиканти бяха по-големи от мен, имаха свой собствен бизнес и им се стори много рисково да предприемат тази промяна. Малко след това дойде и времето за кандидатстване във висше учебно заведение и аз реших да се насоча към другата моя страст – електрониката. Свиренето остана само хоби, което, за съжаление, практикувам все по-рядко.
Имаш ли забавна случка от участия, която няма да забравиш?
Забавна стана с течение на времето, но тогава определено не ми беше до смях. С групата ни поканиха на участие в българското посолство в Берлин. За съжаление, не ми позволиха да взема клавира с мен в самолета, а го пуснаха по лентата с чекиран багаж. Бях го сложил в мек калъф и когато го взех, видях, че поне 10 клавиша са счупени. Беше невъзможно да се свири на него, а до участието ни оставаха само четири часа. Наложи се спешно да го разглобя и да залепя клавишите. За щастие, всичко мина благополучно.
Имаш ли друго хоби, освен свиренето на пиано?
Винаги съм се вълнувал от електрониката – това е другото ми хоби, което съм практикувал с огромно желание през годините. Имаше моменти, когато държах по-често поялника в ръката си, отколкото химикала. Влечеше ме проектирането и дизайнът на слаботокови изделия и по-специално микропроцесорната електроника. В университета се сблъсках с програмирането на микропроцесори с езици от ниско ниво като „Асемблер“ и „C“, което сложи началото на интереса ми към програмирането. Това ме подтикна да продължа магистърската си програма, която вече беше твърдо насочена към програмирането. Микропроцесорите останаха като хоби, заменено от програмирането на системи от по-високо ниво. 😊
За какво би искал да намираш повече време?
Бих искал да намирам повече време за разходки в планината. Особено обичам Родопите – чистият въздух и силната енергия, която усещам там, ме зареждат. Преди често посещавахме една къща на наши роднини в село Гела – място, което ми е изключително любимо. През топлите месеци се наслаждаваме на разходки сред красивите гледки, а през зимата караме ски на Пампорово.
Има ли книга, която би препоръчал?
Последните години обичам да чета книги за личностно развитие и техническа литература. Ако трябва да препоръчам книга, която е в нашата сфера и всеки трябва да прочете, това е „Clean Code“ на Robert C. Martin. Друга книга, която ме е мотивирала, е „Силата на настоящето“ на Екхарт Толе. Ценните съвети в книгата ме вдъхновиха да се съсредоточа върху това, което се случва тук и сега.
Кой е най-запомнящият се момент в iCard?
Не са един или два, все пак всички знаем за партитата, които iCard организира. Няма обаче да забравя момента, когато ми се обадиха от HR отдела и ми казаха, че съм одобрен за позицията бекенд програмист. Почувствах го като нова страница в кариерното ми развитие и през годините това чувство се потвърди. Преди това работих в няколко фирми за софтуер като „full-stack“ програмист, а в iCard работата ми е насочена към бекенд частта, като този фокус ми помогна да придобия по-задълбочени познания в тази област. Усещам, че именно Айкарт е моето място. Аз съм лоялен към компанията и усещам стабилността и признателността, от която имам нужда.
Каква е твоята позиция и за какво отговаряш в екип „Бекенд и платежни системи“?
Аз съм програмист софтуерни приложения, бекенд и с част от екипа отговаряме за поддръжката и разработката на системите, които стоят зад голяма част от приложенията, сайтовете и услугите, предоставяни от iCard. Голямата клиентска база и услугите, които предлагаме, ежедневно ни сблъскват с интересни предизвикателства. Един от най-запомнящите се моменти в моята кариера в iCard беше участието ми в проекта за интеграция с Apple Pay, скоро след като се присъединих към компанията. Това беше първият ми досег с международни екипи, както и с високите стандарти, сложните процедури и стриктните тестове, които съпровождат подобен процес. Работихме по Google Pay, enroll процесите и още много други интеграции с външни системи. В момента имаме друга интересна задача, а именно да разработим автоматична login идентификация за персоналните ни клиенти.
Какво е за теб призът „Служител на месеца“ и „Служител на годината“?
Щастлив съм, че ръководителят на нашия екип Дарин Начев ми гласува доверие и ме предложи в номинациите за „Служител на месеца“. Явно е бил много убедителен, след като спечелих наградата за месец април 2024 г. Няма как и да не съм признателен за последващото ми избиране за „Служител на годината“ измежду всички останали колеги, които са работили неуморно и също заслужават това отличие.
Тези два приза са преди всичко отговорност. Отговорност към тези, които са ми гласували доверие, но и към мен самия. Сега съм още по-силно мотивиран да надграждам професионалното си развитие и да работя за успехите на екипа и компанията като цяло. Наградите са също признателност към хората, с които ежедневно работя. Знам, че статуетката е поименна, но тя нямаше да бъде реалност без прекрасния екип, с който работя и който е вдъхновител за развитие и постигане на още по-високи цели.
Изпълни своите финансови цели през 2025 г. с помощта на дигиталния портфейл iCard:
