Лятото е време за страхотни истории! В унисон с горещото време и топлото настроение, днешният герой в рубриката „Запознай се с отбора“ ни пренася в света на салсата и ни показва що е то сплотеност.
Представяме ти нашия супервайзър „Обслужване на клиенти“ – Невина Кътева, която ни доближи до своя живот в iCard и извън него, с историите за танци, семейство, приятелство и щипка поезия.
Коя е твоята страст?
Много обичам да танцувам и определено салсата е моята страст. Като малка много се впечатлявах от момичетата, които танцуват с цветни рокли и на високи токчета. Майка ми ме записа на латиноамерикански танци, но за съжаление се наложи да се откажа, понеже много бързо израснах и не можах да си намеря подходящ партньор. Преди повече от 10 години бивша колежка ми сподели, че се е записала на салса и реших да пробвам и аз. Още след първата тренировка се почувствах много заредена и усетих, че имам нужда да продължа да танцувам. Салсата е социален танц, който ти позволява да танцуваш с различни хора, а не с един единствен партньор. Често се организират партита, на които се забавляваме с танцьори от другите школи.
Много обичам да ходя на организирани салса фестивали, на които се срещам с едни от най-добрите салса танцьори в Европа. Там всички танцуват почти денонощно в продължение на дни. На последния фестивал, тази пролет, спах не повече от 9 часа за трите вечери, но емоцията беше много зареждаща. На подобни мероприятия научавам и нови техники за изпълнение на красиви движения в танца, които подобряват изпълненията ми. Определено мога да кажа, че детската ми мечта се сбъдна. Успях да се видя в светлината, която беше впечатлила малкото момиче от детството ми. Танците ме разтоварват, дават ми усещане за свобода и ме правят щастлива.
Кое е най-ценното, което ти донесе танцът?
Салсата ме срещна със съпруга ми Заприн и години след това двамата се радваме на щастливо семейство и на сина ни Тео. Запознахме се като по филмите – забелязахме се една вечер на салса парти и любовта между нас пламна. И двамата танцувахме салса от дълго време във Варна, но не се бяхме виждали никога преди това. На съдбовното парти се влюбихме от пръв поглед и танцувахме цяла нощ заедно. В последствие станахме двойка в живота и на сцената – преди да се роди синът ни ходихме заедно по участия, сега танцуваме основно на фестивали и партита. Покрай служебните ангажименти и грижите за сина ни, времето за танци намаля, но не и любовта ни към тях. Опитваме се редовно да си открадваме време за нас, но имаме и други семейни забавления.
Много обичаме да пътуваме заедно. Когато бях дете, родителите ми нямаха възможност за почивки. С времето осъзнах, че това е нещо, което ми е липсвало и искам да подаря на детето си. Предпочитаме да ходим на места, където вече сме били, да изпитваме хубавите мигове заедно, но все още сме в търсене на нашето място, на което да се връщаме отново и отново. Харесва ни да прекарваме време на чист въздух в планината, да катерим върхове и бихме се радвали Тео също да заобича този вид изживявания. Мисля, че успяваме да го постигнем, понеже на последната ни почивка се изкачи без проблеми до върха. Когато красивата гледка се откри пред него, остана безмълвен и я съзерцава дълго време.
Радвам се и че от няколко години имаме общ проект, върху който работим всички в семейството ми. Това е една стара къща на около 15 км. от гр. Варна, която е наследство от моите баба и дядо. Къщата беше порутена, но всички посветихме много време и усилия, за да се превърне в място, на което да прекарваме време заедно. Ремонтирахме я сами, засадихме си плодови дръвчета, а в градината имаме зеленчуци и всякакви подправки. Любовта ни със Заприн към къщата се появи по време на коронавируса, когато търсихме подходящо място да излезем навън и малкият да си играе, а ние да се чувстваме по-свободни. Именно тогава осъзнахме, че къщата е едно от най-големите богатства, които притежаваме.
Имаш ли друг скрит талант?
Мога да пиша стихове в рими. Страстта с писането се появи, когато бях дете и гледах животните при баба ми и дядо ми на село. Вдъхновяваше ме как изглеждат и как хвърчат перцата на кокошките, колко са диви и енергични малките яренца. Стоях с часове до кошничката, в която се излюпваха патетата, за да видя как пробиват черупките и поемат първите си глътки въздух. Бях малко 8-годишно момиченце, което току що се беше научило да пише буквите и можех да изразя любовта си към животните само по този начин. Имах тетрадка, в която пишех стиховете си и изразявах чувствата си. Дядо ми смяташе таланта ми за прекрасен и показа мое „творение“ на близък семеен приятел – редактор. В последствие, стихчето ми беше публикувано във вестник. Бях малка и не осъзнавах случващото се, но роднините ми бяха много горди с постижението ми. Сега пиша само по поводи на близки хора. Колегите от Контактния център ме вдъхновяват и за рождените им дни пиша персонални пожелания в рими за всеки. По традиция си подаряваме GiftCard и стиховете им остават за спомен върху опаковката на картата. Интересното при мен е, че не мога да напиша и два реда за човек, когото не познавам или не ме е вдъхновил някога с нещо.
Съществува ли истинско приятелство в iCard?
През последните 8 години в компанията срещнах истински приятели и хора. Тук работят две от най-близките ми приятелки, на които мога да споделя всичко и с които да говоря на различни теми и да знам, че винаги ще ни е забавно заедно. Това са Искра и Жана. Приятелството ни започна от времето, когато работихме заедно в екип „Обслужване на клиенти“. Сближи ни много общата работа, в която постоянно си помагахме, а също така и онези малки моменти, в които всяка показа своята същност. Никога няма да забравя как още в началото, докато бяхме неделна смяна, с Искра спасихме едно бебе коте. След това целият ни екип се грижеше за него и то израсна пред очите ни. Незабравимо беше и моминското ми парти и сватбата, на които бяха поканени много мои близки приятели от iCard.
Освен работата, вярвам, че много ни сплотяват и партитата, които компанията организира за нас. С екипа винаги много се забавляваме и сме си като едно „малко парти“, което е част от голямото. С удоволствие участвам и в хореографиите, които са част от програмата на партитата и всеки път радват и повдигат настроението на колегите. Носят ми удоволствие и най- хубавото е, че по време на репетициите имам възможност да опозная хора от други отдели.
С какво впечатлява екип „Обслужване на клиенти“?
За мое огромно щастие, в екипа ни има много колеги, различни по характер, опитни и качествени, с които е удоволствие да се работи. Ние сме лицето на компанията и смея да кажа, че всеки един агент е добре обучен, за да обслужи клиентите качествено. Отговаряме 24/7 по телефон, чат и имейл за пет от продуктите на компанията – дигитален портфейл iCard, iCard for Business, iCard ATM, GiftCard и кредитни карти iCard. Гъвкави сме и правим всичко възможно, за да разберем желанията на клиентите, макар и понякога да е трудно. Работата ни е много динамична, понеже постоянно общуваме с хора и функционалностите на продуктите и услугите непрекъснато се развиват и променят.
В компанията постъпих като специалист „Обслужване на клиенти“ с италиански език, а сега съм супервайзър на екипа. Изпитах голямо щастие и удовлетворение от себе си, когато ми предложиха новата позиция. Случайно или не, промяната в позицията за мен настъпи през месец януари, веднага след Коледните празници. Приех това предизвикателство като едно ново начало и смятам, че с общи усилия, с всички от екипа сформирахме чудесна среда, която наричам моето второ семейство. Едно от основните ми задължения е да обучавам новите колеги за функционалностите на продуктите и услугите, които iCard предлага, а също така и по какъв начин трябва да комуникираме с клиентите. Друга важна моя задача е изготвянето на месечния график. Това е едно огромно предизвикателство за мен, понеже трябва да направя всички колеги от екипа щастливи и да се съобразя с почти всяко желание за почивен ден или за определена смяна. Трудно е, но смея да твърдя, че нещата се получават чудесно с компромиси и разбиране от двете страни. Радвам се, че успявам да комуникирам с всички колеги свободно и да намеря индивидуален подход към всеки един от тях. Благодарна съм за подкрепата, която получавам от мениджъра ни Димитър Ангелов, както и на колегите, които успяха да разработят виртуалния ни колега – чатботът Вики, която значително улеснява работата ни.
Изтегли дигиталния портфейл iCard, където всичко се създава с настроение:
