Запознай се с отбора: Дарин Начев, технически директор „Дигитални портфейли и електронни пари“

В рубриката „Запознай се с отбора“ по традиция ти разказваме за идеите и хората, благодарение на които iCard е сред най-бързо развиващите се финтех компании в Европа. Този път ще те срещнем с нашия колега Дарин Начев – технически директор „Дигитални портфейли и електронни пари“. Помолихме го да сподели повече за себе си, интересите си и крехкия баланс между програмирането, спортната стрелба и страстта към мощните американски автомобили.

Това не е всичко. Продължи да четеш, за да научиш повече за Дарин.

Кои са нещата, в които се смяташ за много добър?

Програмирам и стрелям много добре.

Как се увлече по динамичната стрелба?

Стана много случайно – с приятели бяхме отишли за първи път на стрелбището в града и се срещнахме с треньора на варненския отбор по динамична стрелба. Заговорихме се и той ни покани да отидем на пробна тренировка. Излезе, че явно винаги съм имал скрито желание да стрелям по нещо. Постепенно започнах да се екипирам и така вече имам три пистолета, с които стрелям за удоволствие. Стрелбата е моят начин да разпусна в края на седмицата.

Хубавото е, че този спорт се развива все повече в България – започнаха да се изграждат частни стрелбища, организират се състезания и има отбори в почти всеки голям град.

Покачването на адреналина ли беше водещият фактор да си купиш спортна кола?

Винаги съм искал да имам Camaro, но нямам спомен откъде идва това желание. Един ден разглеждах коли в интернет и попаднах на черно Camaro. Реших да направя първата голяма финансова грешка в живота си – напълно импулсивно си купих еднопосочен билет за София и се прибрах с колата на другия ден. Тук започна забавата – колата се оказа с „леки“ проблеми, за които в България нямаше лечение. Наложи се да поръчвам части от САЩ, което не беше лесен и забавен процес. Имах късмета мой приятел да се занимава със спортни коли и той направи чудеса. Всичко приключи добре и година по-късно бях на първото си състезание на годишното събиране на собственици и фенове на американски коли в България. Тогава успях да се насладя с голямо удоволствие на 500-те коня под капака.

Как се запали по програмирането?

Един от първите моменти, когато ти хрумва да станеш програмист, е, докато играеш на някоя игра и си мислиш „Колко пък да е трудно да направиш една игра?“. При мен се случи, когато бях в 7. клас и се запалих по StarCraft, Heroes и CS. Тогава все още нямаше толкова много игри, не можеше и да напишеш в Google “How to make a video game” и да ти излязат готови решения. Технологиите в програмирането тогава бяха много по-различни.

По-късно успях да реализирам тази моя мечта и да направя своята първа игра. Когато бях първи курс в университета, мобилните телефони вече бяха навлезли по-масово и намерих време да поработя върху нея. Зомбитата бяха на мода и съвсем естествено, и аз направих такава игра – The Zombie Slayer. Днес е много по-лесно – имаш engine-a, имаш графиките, всичко е drag and drop и няма нужда от програмиране, но преди 10 години не беше така. В момента, в който я правих, се налагаше да си кодирам всичко сам. Тогава за пръв път ми се наложи да използвам математиката, която учихме в училище и мислех, че никога няма да използвам, а именно намиране на координати на точка в пространството. Тъй като рисуването не ми е сила, част от картинките и графиките бяха направени от фрийлансър. Играта достигна над 20 000 сваляния и все още я пазя на един стар телефон за спомен. За съжаление, не стана хитът, който очаквах, и се наложи да си намеря работа като истински програмист, което ме доведе тук.

Помниш ли първата си работа?

Работя от 11. клас – сглобявал съм компютри и съм правил PVC дограми. Няма да забравя как започнах първата си работа, свързана с програмирането. Докато бяхме на лекция в университета, преподавателят ни избра петима колеги от групата и ни заведе в офиса на една компания, която се занимава с банков софтуер. Ние първоначално нямахме никаква представа къде отиваме и разбрахме чак като ни представиха на бъдещите ни колеги. Не се наложи да ходим на интервюта, а бяхме директно препоръчани от преподавателя и веднага започнахме работа.

На петата година един от колегите ми напусна и започна работа в iCard. Препоръча ми компанията и нямаше как да не се впечатля от допълнителните придобивки, които предлага на служителите си. Започнах като част от новосформиращия се екип, който разработваше тогава новия продукт LeuPay. С течение на времето станах ръководител на екипа, който отговаря за back-end-a на LeuPay. Сега с екипа ми се грижим за разработването на новите функционалности за дигиталния портфейл iCard.

Какво сплотява екипа?

От първоначалното създаване на екипа сме останали само трима човека, които и до днес работим заедно. Хубавото при нас е, че няма строга йерархия и всички работим на едно място, а не сме отделени в различни офиси. Постоянно се шегуваме eдин с друг и сме си наложили традиции в отдела. Такива са събиранията извън работа и петъчните закуски в офиса.  Първоначално се събирахме веднъж седмично, но за съжаление, със започването на пандемията тази традиция се наруши и сега се опитваме да излизаме заедно поне веднъж в месеца. Освен това често се събираме да играем бордови игри.

Най-продължителната традиция в отдела се оказаха петъчните закуски. Всички чакат петък с нетърпение не защото е краят на седмицата, а защото сутринта в офиса ще има топли закуски. Също така стимулираме развитието на кулинарните умения в екипа, като всеки е подканван следотпускарско да донесе нещо вкусно за колегите.

За да поддържаме духа на колегите на високо ниво, винаги сме се стремили времето, прекарано на работното място, да не се усеща като работа. Типичен пример за това е една история в навечерието на пандемията от Covid-19. Колежка от екипа се връщаше от Италия, а по това време навсякъде се говореше, че границите на страната са затворени поради голям брой заразени. С колегите решихме да се позабавляваме напук на мрачните вести – купихме найлони и гипсови греди и направихме импровизиран инкубатор на работното ѝ място. Всички се забавляваха и беше добър team building experience.

Кое е нещото, което те кара да се усмихваш и да се чувстваш горд?

Ще прозвучи като клише, но наистина съм горд с екипа си. Всеки един от тях е незаменима част от компанията.

Изтегли дигиталния портфейл iCard, зад който стои отбор мечта, още сега: