Ако не ти остава много време за пътешествия, то днес рубриката „Запознай се с отбора“ ще те разходи из Европа. Там ни пренася Хованес Дюлгерян – мениджър „Бизнес развитие“ в iCard, пазар Италия, който ни разказва за студентството си във Венеция и Париж. Спомените му ще те докоснат до изкуството, архитектурата и електронната музика. Не пропускай да се запознаеш и с един от най-значимите му проекти – подкастът, който разказва историята на неговия народ.
Наслади се на разказите на Хованес и се потопи в неговия свят!
Как се зароди любовта ти към Италия?
Когато бях на 13 години, родителите ми ме изпратиха да уча в арменски лицей във Венеция. Училището е създадено през 1851 г. с цел да даде модерно европейско образование на арменски момчета от цял свят. Обучението наблягаше на чуждите езици и отделните предмети се преподаваха на френски, английски, италиански и арменски. След като завърших средното си образование, продължих да уча икономика в университета във Венеция. Първоначално много исках да уча право, но по-големите ми приятели ме посъветваха да поема в друга посока. Реализацията на чужденец в правната сфера е много трудна, понеже картите в Италия отдавна са раздадени. Не съжалявам за избора си, тъй като последвалата ми професионална реализация продължава да ми показва, че решението ми е било правилно.
Венеция е вълшебна и все още ми липсва цветът ѝ. Особено през май месец, цветовете на този град са изключителни. Изумителната барокова архитектурата на Венеция създава усещането, че няма другаде на света такава красота. В многобройните катедрали се съхранява безценно изкуство и историческо наследство, което привлича хора от цял свят. Когато живееш там, не изпитваш желание и необходимост да излизаш извън острова. Това е перфектното място за купони, за всякакви артистични и луди хора, дори и за алкохолици. Спокойно е – няма коли и престъпления. Градът има само един вход и изход – през моста и никой никого не закача. Изпитвах истинска радост от живота във Венеция и се насладих с удоволствие на всичките 13 години, които прекарах там. Обичам да се връщам отново и отново в Италия, но вече със семейството си. Срещаме се и с приятели от ученическите ми години, с които си припомняме незабравимите моменти.
Въпреки че се върнах в България преди много години, все още сравнявам всичко с живота там. Не съжалявам за избора си. Икономиката в Италия е базирана на средните и малки предприятия, които са главно семейни. Имаш много малка възможност за професионална реализация, въпреки че може знанията и уменията ти да са по-добри от тези на приближените до шефа. Това е и една от причините, поради която Италия не може да прогресира максимално. Голямо влияние за връщането ми в България оказа и семейната и социална среда.
На какво те научи животът в чужбина?
Още от ранна детска възраст се научих на самодисциплина и контрол. Трябваше да мога да разпределям финансите си, така че да ми стигат за всичко необходимо. Животът в лицея ме научи да се съобразявам с останалите и да уважавам личното им пространство. По-късно в университета попаднах в общежитие със сходна социална текстура. Съвместното съжителство ме научи да се нагаждам спрямо различни ситуации и да общувам с хора от различни култури, с разнообразен житейски опит и цели в живота.
Едно епично пътуване с влак в студентството ми много промени мирогледа ми за света. До тогава не бях пътувал много, понеже си мислех, че Венеция е върхът на света и не ми се налагаше да напускам много града. С трима италианци обиколихме Франция, Белгия, Нидерландия и Люксембург с държавните железници. Общо 4 момчета тръгнахме от Италия, като не всички си бяхме близки до този момент. Приключението продължи 3 седмици и видяхме много места – спирахме за два-три дни в атрактивните градове, обикаляхме и после продължавахме към следващата дестинация. Имаше много незабравими моменти. Първият ден, в който слязохме от влака, беше в Марсилия точно на 14 юли – националният празник на Република Франция. Из целия град имаше паради и както си вървяхме, на ръката на едното момче гръмна пиратка. Беше колоритно. В Бордо пък се къпахме и плувахме в океана. Точно на двайсетия си рожден ден бяхме в Париж, качихме се на Айфеловата кула и беше велико. В Амстердам пък си направих косата на раста, понеже беше дълга, а преди пътешествието си бях пробил и ухото.
Живял ли си другаде, освен в Италия?
Да, една година живях в Париж, където заминах на обмен по програма „Еразъм“. Един ден си стоях в библиотеката във Венеция и реших да проуча какви са възможностите по програмата, въпреки че официалният срок за подаване на документи за „Еразъм“ отдавна беше приключил. С изненада открих, че има освободено място в Париж, където отиваше само „каймакът“ или тези с най-добри оценки. За три дни си стегнах документите и багажа, и заминах за Франция. Първоначално си мислех, че ще се оправя сам бързо, но се наложи да потърся помощ. За щастие, имам роднини в Париж. Единият от тях ми предложи апартамента си, който уж щях да ползвам докато намеря нещо по-подходящо, но изкарах в него цяла година. Когато започнах лекциите в университета, много бързо се изпари и нагласата ми, че ще мога лесно да положа всички изпити, които бях планирал. Повечето студенти бяха чужденци и не бях облагодетелстван със съкратена програма. Наложи се и бързо да науча френски език, който силно неглижирах при обучението си в лицея.
Какво е твоето хоби?
Пътуването с влак из Европа промени изцяло музикалните ми предпочитания. До тогава харесвах да слушам предимно рап, но албумът „Surrender“ на The Chemical Brothers ме взриви. Сега сред любимите ми изпълнители са The Chemical Brothers, Fatboy Slim, Chris Liebing и Carl Cox. Много обичам да слушам и се опитвам да композирам техно музика. На купоните, които правихме в общежитията, аз бях DJ-ят. Повечето партита бяха невероятни, но едно от най-запомнящите се беше за изпращането ми в Париж. Явно много бях впечатлил хората и когато след една година се върнах отново във Венеция, ми предложиха да бъда DJ в една дискотека. Беше страхотно. И до ден днешен страстта по електронната музика си остана и сега съм т.нар. „bedroom producer”. Имам си малко студио – MIDI контролер, тонколони и програма Ableton. Когато имам време, правя техно музика и се радвам, че постоянно научавам нови неща. Композирането ми е хоби, но го правя и за да дам пример на децата си. Много бих се зарадвал, ако изявят желание да направят самостоятелно озвучаване на игрите, които програмират, или дори да композират бийт.
Тази година за мен беше голямо удоволствие да отида на фестивала EXIT в Сърбия. Там успях да видя и чуя на живо някои от любимите си изпълнители.
Какво е спортът за теб?
Едно голямо предизвикателство. Както вече споменах, през последните години правя почти всичко, само за да давам пример на децата си. Честото спортуване е главно заради тях и в по-малка степен за мен самия. Вече две години бягам редовно, но не ми е любимо занимание, признавам си. През уикенда бягам в Морската градина, всеки ден по време на обедната почивка съм във фитнеса, а понякога сутрин преди работа тренирам на боксова круша. Спортувам редовно и упорито се старая, но накрая, когато тренировката свърши, изпитвам най-голямо удовлетворение. С времето осъзнах, че бягането е най-лесната тренировка. Преди излизах и тренирах със спокойно темпо, но от скоро ползвам виртуален „треньор“, който ми задава темпо и конкретни цели. Признавам си, че много го мразя, но изпълнявам съветите му. Харесва ми, когато заедно с колегите бягаме на летните сутрешни тренировки, както и когато участваме в маратон „Варна“ или в бизнес маратоните.
Спортът, който практикувам с удоволствие е футболът. Харесвам го, понеже е отборен спорт – индивидуалностите са важни, но играта е като машинен механизъм, който трябва да е много добре смазан. Играя с приятели, а от скоро колегата Петър Великов ме покани да играя в неговия отбор, който участва в АМФЛ. Преди години участвах в друг отбор – „Арарат“, в който играехме главно арменци. С тях през 2013 г. отидохме на международни игри в Армения и след това се регистрирахме в едно от първите издания на АМФЛ, като през 2018 г. станахме шампиони на Лига 3. Много се вълнувам, когато имам мач и обикновено предната вечер не мога да спя. С радост очаквам стъпването на терена и нямам търпение да поиграя.
Какво те вдъхновява?
Най-много ме впечатляват ренесансовите творци и тяхната недостижимост в това, което са изобразявали върху картините си. Положили са голям труд, за да постигнат резултата, на който се любуваме и до днес. Търпели са много лишения и са се опитвали да вкарат идеология в творбите си. По ренесансовото изкуство ме запали един мой приятел от Грузия, който беше на Еразъм във Венеция. Заедно обикаляхме катедралите и ми обясняваше значението на детайлите. От тогава започнах да се заглеждам и да имам по-критичен поглед върху картините. Много ми харесват творбите на Палма ил Джоване, Ботичели, Леонардо да Винчи и Тинторето. Докато бях във Франция, разбира се силно ме впечатли и Лувърът в Париж. За първи път го посетих по време на обиколката с влак, а докато живеех в Париж го разгледах още няколко пъти. Почувствах щастие от до́сега до световното наследство и изкуство. В Лувъра е изложена картината на Йожен Дьолакроа „Свободата води народа“, която силно ме впечатлява до днес (въпреки че не е ренесансова😊). Харесвам ренесансовите творби, понеже изобразяват в детайл лицата на персонажите и се усеща една динамика. Всеки образ най-вероятно е бил реална фигура и носи определено послание.
Сватбата в Кана (1561), базилика „Санта Мария делла Салуте“ (Венеция)
С кой личен проект се гордееш най-много?
Освен с мотивацията за редовно бягане, се гордея много и с един подкаст от 40 епизода, който направих по време на пандемията. Отне ми 18 месеца да преведа от английски на български език подкаста на журналиста Джеймс Робинс, да запиша текста, да редактирам аудиото и да го публикувам в интернет. Казва се „Голямото престъпление – историята на арменския геноцид“ и докосва много аспекти от тази страница на историята. Научих много нови неща, но работата по подкаста беше голямо предизвикателство за мен. Имаше няколко обезкуражаващи моменти, в които не можех да преведа конкретни имена на хора и битки, и се налагаше да чета допълнителни материали. Имаше и такива, в които ми беше изключително трудно да продължа – записвах многократно един и същи текст, поради описаните исторически трагедии, които все едно преживявах лично. Чувствах дълг да популяризирам историята на арменския народ, която всъщност е историята на всеки арменец. Записах подкаста на български, за да може да достигне до повече хора. Много се радвам, когато приятели и познати споделят положително мнение и ме поздравяват за работата ми.
Каква е твоята позиция и за какво отговаряш в iCard?
Започнах да работя в iCard на 7 януари 2015 г. в отдел „Бек офис“, понеже тогава се търсеше човек с владеене на италиански език. Спомням си, че когато постъпих, първото нещо, което ми показаха, беше кафемашината и си казах: „Край! Това е моето място, щом уважават кафето толкова, колкото и аз“. След по-малко от една година ми предложиха да стана ръководител на отдел „Обслужване на клиенти“, където работих около година и половина. След това оглавих отдел „Верификации“, секция „Индивидуални клиенти“ и така вече почти пет години. От миналата година се занимавам с нещо съвсем различно от всичко до момента, а именно да отговарям за развитието на пазар Италия. Старая се да откривам нови бизнес възможности за всички продукти на компанията. Помагам и на колегите, които подготвят комуникационните материали за италианския пазар, за да предадат внушително всички послания. Следя и обслужването на италианските ни клиенти да е на ниво.
Продуктите и услугите на iCard имат голям потенциал в Италия и неслучайно това е един от най-силните ни пазари. Самите италианци много обичат да експериментират и доста често, когато някоя компания пуска нов продукт или услуга, избира именно Италия. Допълнителен плюс е, че страната има многобройно население – близо 60 млн. души. Техническата им грамотност, както и интернет покритието, са средни на нивата за Европа. Все още има пазарни ниши, а дигитализацията се бави поради огромната администрация, с която Италия е известна. Това е добра възможност за финтех компаниите да разгърнат потенциала си и да улеснят хората в ежедневието им.
Коя е любимата ти услуга на iCard?
Използвам функционалностите на дигиталния портфейл iCard постоянно, а изпращането на пари по карта ми е любимата. Това е сравнително нова услуга, която пуснахме в края на миналата година. Винаги е удобно да я ползваш, понеже сумите достигат почти веднага до получателя, а в същото време не са необходими много детайли за изпращането. Ще дам пример със случка от личния ми живот. Една събота се оказа, че кредитната ми карта е блокирана поради превишен кредитен лимит. Спешно трябваше да реагирам и благодарение на тази функционалност, след няколко минути отново разполагах с платежния си инструмент. Всичко се случи бързо и спокойно, без да се ангажирам с традиционните нерви и опашки по клонове.
Какво те мотивира в професионален план?
Нещото, което ми дава най-голямо удовлетворение е позитивната обратна връзка от клиентите, но също така и от колегите и най-вече от ръководителите. Много обичам екипната работа. В iCard има много различни индивидуалности, всеки от нас работи по различен начин и има различни силни страни, но накрая целият екип се радва на общия успех. Плюс е, че компанията дава възможност на всеки отделен служител да предлага идеи и да имплементира работещи решения за подобряване на работния процес. Бързината е едно от конкурентните ни предимства. Иновациите във финтех сектора предполагат бързо развитие и е необходимо да оправдаем очакванията на нашите клиенти. Друго уникално предимство на iCard е, че почти всички технологии, продукти и услуги са създадени тук, в сградата ни в Бизнес парк Варна. Вярвам, че всички колеги осъзнават естеството на компанията и се гордеят със заслугите ѝ. iCard е фирма, която предлага продуктите си в цяла Европа и зад нейния голям успех стоим всички ние.
Изтегли iCard – твоят спътник в пътешествията, забавленията и спорта:
