Отново е време да те срещнем с лъчезарен колега от iCard – Искра Неделчева. Интервюто се проведе на фона на живописни гледки и прозирен планински въздух в красивия Пирин, докато тя беше на почивка с приятели – перфектният момент за непринуден разговор, в който да ни разкаже повече за себе си и за това, което прави.
Искра е специалист „Обслужване и връзки с клиенти“ в отдел „Верификации“, секция „Бизнес клиенти“. Работата ѝ в iCard я среща с едни от най-добрите ѝ приятели и често организира забавления с колегите. Тя кипи от креативна енергия – пише поезия и рисува с маслени бои. Надникни в цветния живот на Искра и разбери какво я вдъхновява.
Искра, разкажи ни за „Различни типове полунощ“ и за твоята страст към писането.
„Различни типове полунощ“ е първата ми издадена книга. Представлява сбирка с поезия, която съм събирала повече от 10 години. Първите ми стихове са писани още в 8-9 клас в гимназията. В един момент реших, че искам да споделя стиховете си с останалите и да ги събера в книга. Оформлението, рисунките и снимките в нея са изцяло мое дело и съм много горда с резултата.
Страстта ми към четенето и писането се зароди още в ранна детска възраст. Баба ми ме научи да обичам книгите. Първоначално тя ми четеше детски книги, а след това и аз се научих да чета. В първи клас бях детето, което четеше най-бързо, и оттогава страшно много обичам да чета. Летата си прекарвах в четене на книги, а желанието да пиша се появи като естествено продължение. Хората, които обичат да четат, често обичат и да пишат. Впечатлена от „Дамата с камелиите“ на Дюма, първоначално започнах да пиша приказки на тетрадките с квадратчета. Поезията се появи малко по-късно, при първите ми любовни трепети.
Кое обичаш да правиш повече – да рисуваш или да пишеш?
Еднакво обичам да пиша и да рисувам и не мога да кажа кое предпочитам повече. За съжаление, в последните години нямам достатъчно време, и нагласа да седна да пиша проза. Изисква се много време, концентрация, проучвания и креативност за измисляне на сюжет и герои. Обичам да творя и така започнах да рисувам.
Всичко започна с едно излизане с приятели, с които бяхме отишли на събитие за рисуване и вино. Това беше първият ми досег с маслените бои. Тогава рисунката не се получи и осъзнах, че не обичам някой да ми казва какво и как да правя. Въпреки това много ми хареса да рисувам и си купих бои, за да рисувам вкъщи.
Обичам да рисувам градове. Търся снимки на любимите градове в интернет и те ме вдъхновят. При последното ми пътуване видях много красив пейзаж – сапфирено небе, високи планински върхове, а в долината – слънчогледи в яркожълто. Опитах се да го заснема, но за съжаление не ми се получи. Това определено ще е следващият пейзаж, който ще нарисувам.
Имаш ли любими книги или цитати, към които често се връщаш?
Преди няколко дни приключих една нова книга, която много ми хареса и вече е сред любимите ми. Казва се “Daisy Jones & the Six” – художествена литература за една измислена рок банда от 70-те. Невероятно красиво и интересно написана книга, която те кара ти самият да седнеш и да пишеш. Сърбяха ме ръцете да хвана химикала и тефтера. За съжаление, после ми стана тъжно, понеже осъзнах, че за момента ми е непосилно да измисля нещо толкова хубаво.
Като усещане много харесвам поемите на Едгар Алан По „Анабел Ли“ и „Гарванът“ – мрачно и октомврийско. Една от любимите ми книги е „Отнесени от вихъра“, която прочетох още в 8 клас. Друга книга, която обожавам, е „Мечокът и славеят“ – прекрасна интерпретация на много руски истории и легенди. Ето и цитат от нея: „Обичах те както можех“. Една от татуировките ми е свързана с книгата – снежинка на ръката ми.
Как се запали по футбола и защо Арсенал е любимият ти отбор?
Както обикновено се случва, всичко започна с един мъж – Робин ван Перси, който тогава беше футболист на Арсенал. Всичките ми приятели гледаха английски футбол и аз също се запалих покрай световното първенство. Нямах любим отбор и си казах, че на следващия мач, който гледам, ако някой ми хареса и спечели, ще избера него. Мачът беше след рождения ми ден и тогава Арсенал биха.
Години по-късно имах удоволствието да отида на техен мач и да ги гледам на живо. Директно купих билети за мен и баща ми и отидохме в София, където играха срещу Лудогорец. През есента планирам да отида на техен мач в Лондон и отново да се насладя на играта. Когато Арсенал играят, се старая задължително да ги гледам. Аз съм от онези фенове, които докато гледат мач, крещят на телевизора. Отскоро членувам и във фен клуба на Арсенал в България и се събираме заедно да гледаме мачове. Понякога съм единственото момиче сред тях, но си изкарваме прекрасно.
Как се забавлявате с колегите извън офиса?
Много обичам да организирам излизания с приятели и да правя планове. В повечето случаи аз съм тази, която уговаря всички останали да излизаме на по чаша вино и на хубава приказка. С течение на времето с част от колегите станахме много близки и се забавляваме заедно и на лични поводи като рождени дни, момински партита, сватби и други подобни. Примерно, миналата година голяма група от колегите се събрахме на моминското парти на Жана и беше прекрасно и запомнящо се.
Няма как да не споделя, че с моята колежка Стаси (Станислава Желева) сме много близки. Често разпускаме заедно по различни поводи – музикални участия в нощни клубове, ходим на плаж, играем настолни игри и още много неща. Смело мога да кажа, че тя ми е една от най-добрите приятелки и съм благодарна на iCard, че ни срещна. Тя твърди, че още от първия ден ме е харесала, но при мен не беше точно така, понеже първоначално я виждах като „другата нова служителка“, докато не я опознах. Но нещата тръгнаха в хубава посока и така вече почти 6 години сме неразделни.
Кой е най-хубавият ти спомен в компанията?
За цялото това време, в което съм в компанията, имам много и различни спомени. Най-забавен за мен е рожденият ми ден през 2018 г. За разлика от останалите, които обичат да си вземат отпуск на рождения си ден, аз обичам да го прекарвам в офиса. Винаги обличам хубава рокля, приятели и познати цял ден ми звънят да ми честитят, черпя колегите с домашна торта, пием шампанско и си правим шеги. На въпросния ден беше спряла водата в офиса и от сутринта се поздравявахме с шампанско. Беше много весело, но не мога да пресъздам емоцията с думи.
В какво се състои работата ти в iCard?
В момента съм специалист „Обслужване и връзки с клиенти“ и се занимавам с онбординга на бизнес клиентите ни. Проверявам дали дейността и документацията им са изрядни и преценявам дали отговарят на регулаторните норми, за да им открием сметка в iCard. Изисква се много търпение при комуникацията с тях.
Кое е най-прекрасното място, на което си била?
Имам много любими градове и често се случва последното място, което посетя, да се превърне в новото ми любимо място. Най-много харесвам Париж и това е градът, който най-много ми липсва. Първия път го посетих само за ден, за да обиколя забележителностите и да разкажа, че съм била там. Втория път успях да усетя живота, атмосферата и културата на Франция, въпреки че постоянно валеше. Беше много приятно и красиво – разхождах се около р. Сена, разглеждах картините на художниците около Нотр Дам, гледах нощните светлини на Айфеловата кула и се наслаждавах на любимия ми сезон – есента. Често пътувам с братовчедка ми и това прави почивките още по-приятни.
Коя е твоята голяма мечта?
Мечтата ми е да издам романа, който отдавна съм написала, но имам още много работа по него. Името му е „Книжни светлини“ и е редактиран многократно. Сюжетът се развива в английска академия, в която едно момиче намира книга, в която се оказва, че живее омагьосан рицар. Написах го в студентските си години и му посветих много безсънни нощи. За съжаление, за момента не мога да открия издателство, което да повярва в успеха на романа, и е необходимо да вложа още много усилия за реализацията му.
Мечтая и да посетя някои от любимите ми места, като гр. Ню Орлиънс в САЩ и Прованс във Франция. Ню Орлиънс е любимата ми тема за рисуване – обожавам усещането и магията, които носи. Прованс ме привлича с големите лавандулови полета, винарските изби и красотата на природата.
Изтегли дигиталния портфейл iCard още сега:
