Рубриката „Запознай се с отбора“ този месец ни среща с още една спортна личност в нашия екип. Иван Христов е човекът, който отсъжда дали в iCard спазваме приложимото законодателство, а в извънработно време отсъжда финалния резултат от футболния мач, на който е съдийствал. Пътят му от детските години до кариерата го изгражда като професионалиста, който е днес в офиса и на терена.
Даваме ти възможността да опознаеш Иван в следващите редове.
Какъв мечтаеше да станеш като пораснеш?
Преди мечтаех за нещо съвсем различно от сегашната ми работа. Първо мечтаех да стана футболист, а после исках да уча „Компютърни системи и технологии“ в ТУ-Варна и да стана програмист. Математиката ми се отдаваше и дълго време се подготвях за изпита. Всички ме съветваха да имам резервен вариант и реших да пробвам и в ИУ-Варна, като в ТУ-Варна кандидатствах само по желаната специалност. Преди да взема финалното решение къде да уча, родителите ми ме срещнаха с двама братя, които учат във въпросните университети. Този, който учеше в ТУ-Варна ми обясняваше, че там ще получа много добри знания и че ще ми се отворят възможности за развитие. Другият, който учеше в ИУ-Варна, ми разказа че освен професионални перспективи, ИУ предлага и възможности за забавления и запознанства. Още на първо класиране бях приет в желаната специалност в ТУ-Варна, както и в ИУ-Варна, но се чувствах много разколебан и реших да хвърлям чоп. Така завърших „Счетоводство и контрол“ в ИУ-Варна и смятам, че съдбата взе правилното решение за мен.
Когато ме назначиха на по-висока длъжност в iCard, реших да повиша квалификацията си и да завърша магистратура. Мотивирах се, отново избрах ИУ-Варна и миналата година завърших „Финанси и иновации“. С радост установих, че iCard е много пред иновациите, които се дават за пример в учебните заведения.
Кое няма да забравиш от студентския живот?
Имаше много хубави моменти, но определено възможността да отида на бригада в САЩ ми остави добри спомени и ми даде много житейски уроци. Никога няма да забравя първото си пътуване до там, което беше съпроводено с много премеждия. На летището в Истанбул, след проверката, докато бързахме да си хванем полета, в суматохата всичките ми документи останаха в приятеля, с когото пътувах. Когато кацнахме във Вашингтон, той мина проверка преди мен и първи влезе в границите на САЩ и когато дойде моят ред осъзнах какво се е случило. Той вече нямаше право да се върне назад и да ми ги подаде и се наложи да ме вкарат в някаква стая за разпит. Аз много се притесних, че могат да ме депортират. Успях да си събера мислите и да обясня каква е ситуацията. Въпреки че всичките ми документи бяха на метри от мен, по закон не можех да ги взема и служителите нямаха право да ми помогнат. Удариха ми някакъв печат и ме пуснаха в страната с условието да изпратя определени документи до емиграционните.
Това не помрачи престоя ми и последваха много хубави моменти. Пътувахме до много интересни места като Вашингтон, Ниагарския водопад, Вирджиния, Бостън, Пенсилвания, Ню Йорк, дори играхме в казината на Атлантик сити и се радвахме на нощния живот, въпреки че още не бях пълнолетен спрямо техните закони. Много израснах по време на престоите си в САЩ, придобих самочувствие, научих се да се справям сам и добих житейски опит.
Как реши да станеш футболен съдия?
Не си спомням точно кога заобичах футбола. Като всяко малко дете и аз мечтаех да стана футболист, да уча в Спортната академия, да имам професионална кариера, а след това да стана и добър треньор. Играех навсякъде – навън с приятели, дори и вкъщи. Комшиите се шегуваха с мен и ми казваха „Тропчо“. В гимназията имах треньор, който беше и съдия. Още тогава той се шегуваше с мен и ми казваше: „Иване, от теб футболист няма да стане, дай да те направим съдия“. Признавам си, че тогава тези думи ме ядосаха, но с времето осъзнах, че явно той е виждал потенциал в мен. Първоначално му отказвах, но в последствие любовта към футбола ме накара да се замисля и да намеря нови перспективи за развитие. Така още в 10-и клас започнах да упражнявам тази професия. В момента съм съдия в Трета лига, като съм участвал и в срещи от Втора лига. Също така съм и международен (FIFA) съдия по плажен футбол.
Има ли мачове, които никога няма да забравиш?
Мога да разкажа много истории, но няма да ни стигне времето. Определено няма да забравя първия официален мач, на който бях асистент съдия, след като преминах през ученическите първенства. Беше в Областното първенство, а по селата се носят митове и легенди как домакините винаги трябва да печелят. На полувремето обаче резултатът беше 2:0 за гостите и главният съдия ми каза: „Иване, дебют ти е, но днес трябва живи и здрави да си тръгнем от тука. Трябва всички да виждат, че е засада и трябва така да свириш“. Това беше тотално против моите убеждения и бях решил да отсъждам това, което виждам и смятам за правилно, въпреки всичко. За щастие, мачът се разви в моя полза и нямаше спорни ситуации, а домакините победиха 4:2. Накрая главният съдия дойде при мен и каза, че ще стана голям съдия.
Друга интересна случка е, когато бях главен съдия на мача между Вихрен (Сандански) и Рилски спортист (Самоков). Още с пътуването към Сандански имахме приключение, понеже се загубихме и отидохме в лозята край града. Срещата и загрявката преди нея трябваше да бъдат заснети на видео, при което аз и колегите ми си казахме, че каквото и да става, ще покажем най-доброто от себе си. Направихме дълга и натоварваща загрявка. Точно когато приключихме и трябваше да започне мачът, видяхме, че тъкмо поставят камерата, за да започнат да снимат.
За какво отговаря екип „Съответствие“ в iCard?
В iCard съм част от отдел „Съответствие“, който отговаря за коректното спазване на приложимото законодателство. Отговаряме и за правилното изготвяне и въвеждане на политиките и процедурите на дружеството, организираме обучения на служителите, помагаме на колегите с практически съвети и консултации, както и осъществяваме комуникацията с регулаторните органи и други различни институции. Тук се сещам за много забавна случка – докато бях един ден в отпуск, при колегите пристига писмо с искане за информация за Иван Христов. Докато успеят да сверят данните и да разберат, че става въпрос за друг човек, е имало голямо суетене как точно в деня, в който ме няма, постъпва такова искане.
Отделът ни отговаря за клиентите на всичките продукти на компанията – дигитален портфейл iCard, iCard for Buisiness, GiftCard, iCard Direct, а аз съм ръководител на секцията, която обслужва клиентите на iCard за платформата myPOS. Голямо предизвикателство е да работим с много клиенти и различни казуси. Интересно ми е, понеже постоянно трябва да се информираме за новостите в регулациите и в повечето случаи трябва да разрешим казус, с който никой до момента не се е сблъсквал. Мога да обобщя, че работата ни е много динамична, предизвикателна и удовлетворяваща. Изисква постоянно да учим нови неща, да развиваме личните и професионалните си качества. Знаем, че често не сме харесвани, но за нас е важно да защитим името на iCard от възможни нарушения на нормативната рамка. Радвам се, че въпреки различията ни, екипът е много обединен, разчитаме един на друг и често се шегуваме. Благодарение на това, работният процес върви приятно и гладко.
Как успяваш да съвместиш професионалния с личния си живот?
За съжаление, почти не успявам. Когато работният ми ден в iCard приключи, имам допълнителни ангажименти, свързани със съдийството – ходя на тренировки да поддържам добра форма, събираме се с колегите да обсъждаме ситуации от отминали мачове и съм съдия на мачове през уикендите. Почти нямам свободно време и съм безкрайно благодарен за разбирането и подкрепата на всички мои колеги и най-вече на семейството ми.
Благодаря на моята Клара (съпругата ми), която е спойката в семейството ни и се грижи за децата ни. За съжаление през по-голяма част от времето ѝ се налага да се справя сама и знам, че без нейната подкрепа и разбиране нямаше как да сбъдвам професионалните си мечти и то в две направления. Обичам я много и най-вече за това, че ме е дарила с двете ни прекрасни деца – Рая и Виктор. Всяко време, което прекарваме четиримата заедно е много ценно за мен. Тя и родителите ми винаги са ме подкрепяли и окуражавали да вземам важните решения в живота ми.
Ако имаше суперсила, каква би искал да е тя?
Определено ми се иска да мога да контролирам времето или да имам възможността да се клонирам, за да мога да бъда на няколко места едновременно. Девизът на зодията ми – скорпион, е „Аз желая“. Искам да имам повече време за всичко – да прекарвам повече време със семейството си, да се развивам професионално в iCard, но също така и да продължавам със съдийството. Няма да споменавам и всички други неща в личен план, за които не ми остава свободно време.
Изтегли iCard, за да плащаш лесно и сигурно, където и да си:
