Ето че дойде време да научим повече за един цветен и позитивен човек от екипа на iCard. Този месец рубриката „Запознай се с отбора“ ти представя Радослав Панчев – „Вътрешен одитор“.
По всичко личи, че се вписва идеално в пъстрата работна атмосфера и с радост те каним да останеш и да разбереш защо в следващите редове.
Какво те вдъхновява да пишеш?
Обикновено се вдъхновявам от разговори с приятели, различни случки, филми, музика и книги. Определени думи и фрази ми правят силно впечатление и отключват творчеството в мен. Често обаче се случва аз самият да не мога да си обясня какво е предизвикало написването на определени стихове, понеже нямат връзка с живота ми. Разбира се, има и такива, които изразяват емоциите ми в момента. Преди време, например, се опитах да напиша книга тип комедиен роман – той беше вдъхновен от смешните ситуации, в които често попадах на предишната ми работа и при грижата за малките ми деца.
„Самота“ е първото стихотворение, което написах, когато бях на 17. Тогава бях много самотен и ми беше трудно да споделя с родителите си как се чувствам, както на повечето тийнейджъри. Брат ми учеше в чужбина и въпреки че имах приятели, не успявах напълно да изразя емоциите си. Писането ми помогна да премина през този труден период, като днес не мога да си обясня къде точно се бях загубил тогава. Все още пазя листа, на който написах „Самота“, както правя и с повечето оригинали на другите ми стихове, но напоследък все по-често пиша директно на компютъра, понеже ми е по-лесно да правя подобренията.
Голяма част от творчеството ми е публикувано в стихосбирка, която моите приятели ми подариха преди няколко години. Беше изненада за рождения ми ден. Страшно много се впечатлих и се трогнах, понеже бяха положили много усилия да намерят и съберат стиховете ми на едно място. Книжката е оформена с корица, заедно с мили думи за мен като автор и картинки, които илюстрират написаното. За момента има само един единствен екземпляр, но си мечтая някой ден да имам възможността да издам стихосбирки в по-голям тираж. Определено трябва да са няколко различни издания, за да изразяват отделните етапи в живота ми.
Най-трудната част в писането е да измислям заглавия на стиховете си и често моля приятелите ми да ми помогнат с избора. Обикновено първите, които четат творенията ми са Велислава – приятелка от детството ми и Ивелина Маврова – мениджър операции в iCard. Те ми помагат с подобренията и ми дават градивна обратна връзка, за което съм им изключително благодарен. След като и двете споделят, че стиховете им харесват, ги публикувам на страницата си във Facebook.
Приятелите ми често ме молят да пиша пожелания за сватба и рожден ден. Предпочитам да творя за хора, които познавам, понеже музата идва много по-лесно и думите звучат уникално и запомнящо се. Писал съм и текст към мелодия за песен, която беше подарък за сватбата на първата ми братовчедка. Признавам си, че беше голямо предизвикателство, но когато чух песента на живо, изпитах истинско удовлетворение.
Каква част от характера ти изразяват цветните дрехи, които носиш?
Като тийнейджър гардеробът ми беше пълен само с черни и тъмни дрехи. Слушах рап музика и си мислех, че ми отиват много. Преди няколко години реших да разнообразя облеклото си и започнах да си купувам ризи в розово, зелено, жълто и други ярки цветове. В последствие започнах да нося и цветни панталони и така вече имам много нестандартни дрехи. Харесва ми да съм цветен, понеже се откроявам от останалите. Цветните дрехи ми носят положително настроение по всяко време и във всяка една ситуация.
Кои са хората, които те подкрепят?
Семейството ми е винаги до мен. Съпругата ми е много грижовна, макар и понякога да ревнува от въображаемите персонажи, за които пиша в стиховете си. Изключително съм благодарен на баща ми, който е строг, но справедлив и успя да ме възпита добре. Никога няма да забравя как докато бях в гимназията бях решил, че не искам да ходя на училище. Около един месец всеки ден се оправях за училище, но отивах да се виждам с приятели и да играя в компютърните зали. Въпреки че не посещавах учебните занятия, продължавах да ходя на уроци по френски. Един ден баща ми дойде да ме вземе от урок и още щом влязох в колата, той я заключи и аз бързо се усетих, че вече знае какви ги върша. Класната ми му се беше обадила, понеже се е притеснила, че съм тежко болен, а аз просто бях тежко безхаберен. Не мога да пресъздам точно разговора, но важното беше, че разбрах грешките си.
Какво колекционираш?
Когато бях малък, баща ми пътуваше извън България и ни носеше малки шишенца с алкохол, които са с много интересна форма – камбана, конска опашка, фенер, влакче, голф-топка, цигулка, череп, както и на традиционна бутилка. Превърна се в нещо като традиция и всеки път, когато баща ми, аз или брат ми ходим някъде, задължително търсим малки шишенца, които да допълнят колекцията ни. Случвало се е и приятели да ни носят от далечни дестинации и вече имаме над 300. Всички са си останали пълни, с изключение на повтарящите се. Това наше хоби се поддържа вече над 25 години и ще се радвам и занапред да откриваме нови и нови бутилки, които все още нямаме.
Кои са малките върхове, които покоряваш всеки ден?
Обичам да се предизвиквам постоянно и iCard много ми помага за това. Включвам се в почти всички спортни състезания и тренировки, като последно се записах за „Пробягай лятото“. Старая се да поддържам здравословен и активен начин на живот и много се радвам, че ръководството подкрепи предложението ми да се организират ежеседмични тренировки по жиу-жицу (бразилско бойно изкуство). Флавио, който ни е колега, има дългогодишен опит и успях да го убедя да тренира мен и други колеги след работа.
Самата ми работа също е много динамична и отговорна. Радвам се, че успях да премина през различни отдели в компанията и да науча много нови неща. В семеен план също ежедневно срещам редица предизвикателства в грижата за децата, но със съпругата ми успяваме да балансираме отлично.
Как би описал живота в iCard?
Животът в компанията е динамичен, различен и много цветен. Постоянно витае едно положително настроение. Има много „шарени“ хора, които са специалисти в своята сфера, а в обедните почивки тренират и се забавляват заедно. Голям плюс и преимущество е, че висшето ръководство е близо до служителите. Радвам се, че мога да тренирам почти ежедневно с Мария Вълева, изпълнителен директор на iCard, и че мога свободно да изразя мнението си.
Когато започнах работа в iCard, бях силно впечатлен от условията, които компанията предлага на служителите си. На свободно разположение за нас са боулинг, фитнес, зала за групови тренировки, места за отдих и много други допълнителни придобивки, които ги няма при повечето работодатели във Варна. Несъмнено най-запомнящите се мигове са емблематичните партита. Приятелите ми знаят, че аз не обичам да танцувам, но по време на партитата се раздавам максимално. Има ли як купон и весели хора, неизбежно искам да бъда в центъра му.
В какво се състои работата ти в iCard?
Първоначално започнах работа в контактния център и си признавам, че ми беше много трудно, понеже се бях постарал да забравя френския език след гимназията. Исках да се представя добре и се записах на опреснителни курсове по френски език и с времето се отпуснах в комуникацията с клиенти. Когато се отвори свободна позиция в отдел „Бизнес верификации“, реших отново да се предизвикам и започнах работа с колеги, които ми помогнаха да доразвия познанията си.
Като човек, който обича новостите, когато обявиха свободна позиция за вътрешен одитор, бях привлечен от идеята да се пробвам. Заедно с останалите от екипа отговаряме за правилното функциониране на отделите в компанията и при необходимост предлагаме начини за подобряване на процесите в тях. Следим дали колегите работят коректно, дали спазват установените процедури и дали потокът на информация тече безпроблемно между тях. Тази позиция ми предоставя възможност да се запозная с различните дейности в компанията и да добия ясна представа колко екипа и какво количество труд се влага в изграждането на името iCard.
Изтегли iCard и се потопи в пъстрия свят на мобилните плащания:
