Точно в началото на най-женския месец, рубриката „Запознай се с отбора“ те среща с дамата, която успешно ръководи екип „Маркетинг“. Тя е доказателството, че няма невъзможни неща, стига да вярваш силно в уменията си и да преследваш мечтите си. Надникни в света на Сиана Магардичян, която умело балансира личния си живот с отговорните задачи в офиса. В следващите редове следва интервю, което е изпълнено с много позитивизъм и мотивация, което ще те зареди с частица от положителната енергия на Сиана.
Имаш ли скрит талант?
Смея да кажа, че „талант“ е много преекспонирана дума и вярвам, че човек има много таланти, които често остават незабелязани или скрити за останалите. Смятам, че така е и при мен, но аз знам за коя моя дарба ме питаш конкретно. Да, умея да пиша художествени текстове. Спомням си, че когато бях малка, имах няколко тетрадки, в които си пишех рими и стихотворения. В началото те бяха детски, но с времето се превърнаха в по-задълбочени мисли и стихове. Много обичам да чета мотивиращи цитати на известни личности, които също си записвам. Случвало ми се, когато съм се чувствала зле, да отворя тетрадките и да прочитам отново и отново въздействащите думи или дори да пиша, за да си оправя настроението.
Вярвам, че този талант ми помага както в личния, така и в професионалния живот. Лесно мога да дам съвет на колегите какво да подобрят в съдържанието на даден текст, за да има още по-силно послание. Мисля, че е изключително важно да можеш да предадеш положителната или желаната емоция на читателя, а не просто да напишеш нещо. В личен план талантът ми се изразява в писане на персонални пожелания към хората, които искрено обичам и ценя. Когато предстои повод на мой близък, предварително сядам и пиша нещо специално за него, което знам, че ще го докосне истински. Близките ми знаят, че дори когато качвам едно обикновено клипче или пост в социалните мрежи, се старая да има силно послание и да въздейства върху останалите. Както вече споменах, много обичам написаното да ми влияе емоционално и искам това, което споделям, също да въздейства по подобен начин на другите.
Какво те вдъхновява?
Вдъхновяват ме истории за личности, които въпреки всичко не са се отказали от идеите си и са сбъднали мечтата си. Харесвам истории за хора, чиито идеи първоначално са били отхвърлени, а в последствие са се реализирали. Такъв пример е Джоан Роулинг, авторката на Хари Потър, която първоначално е била отхвърлена от десетина издатели, а днес книгите ѝ са преведени на почти 70 езика, по тях са създадени филми и Джоан е един от най-печелившите автори на всички времена. Подобна е и съдбата на Опра Уинфри, която в самото начало на кариерата си е била пренебрегвана – казвали са ѝ, че прекалено много преиграва, а в момента е една от най-популярните и влиятелни личности в САЩ.
Много мотивиращо ми действа да чета истории за израстването на успешни брандове. Спомням си, че едно от най-интересните неща, които ни разказаха още в началото на следването ми в университета, беше историята на Starbucks. Това е типичен пример как се ражда и се осъществява една идея. Създателят на компанията е на почивка в Милано и когато посещава местните кафенета, силно се впечатлява от факта, че там има места, където можеш да седнеш, да си поръчаш вкусна напитка, да почетеш вестник и да се насладиш на уютната обстановка. Когато се връща в САЩ, започва да разраства бизнеса си, да имплементира идеите, които е харесал, и днес логото на компанията е едно от най-разпознаваемите в света, а веригата наброява хиляди кафенета и магазини. Знаете ли, че първата серия автомобили на Хенри Форд е била провал, а в момента Ford е вторият по големина, базиран в САЩ, автомобилен производител (след General Motors) и шестият по големина в световен мащаб? Уолт Дисни също е чувал неведнъж, че въобще не е креативен, че рисунките му са ужасни, а именно той е създателят на най-популярните анимирани герои, на които се радват и деца, и възрастни.
Всички тези истории са приложими и в днешно време. На всеки се е случвало някой да му каже, че това, което прави не е достатъчно, че идеите му не са добри, че няма необходимия опит или знания. Важно е колко силно вярваме в мечтите си и да правим всичко възможно, за да ги постигнем и да не се отказваме, въпреки мнението на другите. Трябва да вярваме в себе си и да не забравяме, че там някъде може да има дори и един човек, който ще повярва в нас и ще ни отведе към успеха. Един от любимите ми цитати е от филма „Преследване на щастието” (The Pursuit of Happiness) с Уил Смит: „Ако имаш мечта, трябва да вярваш силно в нея и да я защитаваш. Не позволявай на никого да ти казва, че не можеш да я постигнеш. Когато хората не могат нещо, смятат, че и ти не го можеш. Ако искаш нещо, отиваш и го взимаш!“ Филмът си заслужава да се изгледа целият. Аз също съм чувала, че няма как да се справя с грижите за две деца и за семейството ми, съчетано с ръководенето на креативен отдел в много голяма компания, с честото спортуване и с всички останали ежедневни ангажименти. Въпреки това смея да кажа, че се справям, и то добре.
За какво се опитваш винаги да намираш време?
Винаги съм се стремяла да не спирам да спортувам. Да, трудно си открадвам време, но се радвам, че съм добре организирана и често успявам да тренирам. Заобичах спорта и движението още като бях малка. Майка ми ме записа на модерен балет, което ми помогна да изградя добра дисциплина и практика и да заобичам тялото ми винаги да изглежда и да се чувства добре. Да, важно е и какъв ген имаш, но е още по-важно да научиш тялото си на движение и да си създадеш навик. Когато започнеш да спортуваш като малък, си изграждаш дисциплина и постоянство, а и много по-лесно след това се справяш с физическите задачи и натоварвания. В гимназията продължих да тренирам какво ли не и даже имаше смешка сред по-близките ми приятели, че „Сиана е била във всички отбори“. Бях в отборите по баскетбол, волейбол и бягане, като не бих казала, че бях много добра във всичко, но имах своите успешни трикове. Примерно, не уцелвах винаги баскетболния кош, но все пак бях централен нападател. Разковничето беше, че съм левичарка, а повечето играчи дриблират с дясната ръка и лесно успявах да им взема топката. Случвало се е треньорката да ме пусне в игра с мотивацията: „Сиана, време е за твоите фалове“ и се знаеше, че съвсем без да искам, ще спра два-три пробива на другия отбор.
Обичам да ходя на фитнес и на спининг, но в момента най-често успявам да намеря време да бягам. В топлите дни обичам да ставам рано и да бягам в двора или на някой стадион. Не се чувствам добре, ако спра да тренирам по някаква причина. Много ми харесва, че в iCard има разнообразни възможности за спорт и че се стимулира движението. Надявам се и останалите колеги да осъзнават какъв голям плюс е това за всички нас. Тук не може да има оправдания, че няма къде и кога – стига да имаш желание, всичко е възможно.
Кое е най-голямото ти богатство?
Това е моето семейство – родителите ми, брат ми, мъжът ми и двете ми деца. Обичам ги изключително много и правя всичко за тях. Децата ми Филип и Йосиф са смисълът на целия ми живот и смятам, че с тях съм изпълнила мисията си като жена на този свят. Сега остава да ги направя добри хора. Мечтая си всички да са здрави, за да мога и аз да съм щастлива и да имаме още много хубави моменти заедно.
Има ли място, на което искаш да се връщаш отново и отново?
Да, има такова и това е Италия и по-специално гр. Милано. Там учих четири години в университета Бокони, който е едно от най-добрите учебни заведения в Европа. Приеха ме в най-профилираната и престижна програма за обучение в университета – „Икономика и мениджмънт“ със засилено обучение по мениджмънт. Професорът ми по финансова математика имаше Нобелова награда по Икономика. Случи се така, че последният ми изпит в университета да бъде именно при него. Бях супер стресирана, понеже му се носеше слава на много строг и имаше практиката да къса около 80% от студентите, а и финансовата математика не ми беше най-любимият предмет. Накрая, на устния изпит ме погледна строго и точно, когато си мислех, че ще чуя лоша новина, ми каза, че го взимам с отличен.
От обучението в чужбина най-много ми хареса фактът, че освен всички всепризнати и интелигентни преподаватели, имах възможността да срещна хора и приятели, които са от интересен, по-интересен. Средата ми беше изключително цветна – събирах се с хора от целия свят. Бях си сформирала една страхотна групичка от двама французи, двама-трима италианци, една гъркиня и едно момиче, което беше наполовина азиатка и наполовина американка. С тях поддържам връзка и до ден днешен и на няколко години намираме начин да се срещнем някъде по света. Повечето българи се събираха помежду си, но аз търсих комуникация с други култури и националности, понеже в България си имах своята българска среда. Беше много хубав опит.
Това, което най-силно ме впечатли от престоя ми в Италия, е колко позитивен може да е един човек и народ като цяло. Как например ти ще настъпиш някого и той ще се обърне и ще ти се извинява, вместо ти на него. За съжаление манталитетът в България е различен и по-скоро негативен. В Милано се научих да съм много по-позитивна и да не мрънкам толкова. В Италия ме зарежда самата атмосфера – всички са усмихнати и хубавото настроение ме увлича. Това е и причината почти всяка година да ходя в Милано. Там се събираме с най-близките приятели и се чувствам истински щастлива дори когато просто седна на стълбите на Катедралата и гледам хората и гълъбите на площада.
Кои са най-силните ти качества?
Определям себе си като „doer“ и „go-getter“. Винаги съм се позовавала на това, че трябва да действаш, а не само да говориш. Аз не просто говоря за това, което искам да постигна, а и правя всичко възможно да се случи. Не съм от т. нар „talkers”, които могат с години да говорят какво искат да направят, а не предприемат нищо. Старая се да следвам това правило и в работата, и в личния си живот. Знам, че колкото по-заета съм, толкова повече трябва да усъвършенствам това свое качество и да се организирам, понеже задачите и ангажиментите се трупат.
Смятам и че съм и много грижовна и състрадателна. Способна съм да се погрижа дори и за непознати хора, само защото ми е станало мъчно за съдбата им. Обичам на хората да им е добре. Дори с близки и приятели сме се шегували, че понякога ставам много досадна в опитите си да осигуря максимален комфорт на останалите. Имам и много болно развито чувство за справедливост, което понякога е в мой ущърб. Осъзнавам, че съм способна да поставя себе си или мой близък човек в неудобна ситуация или да го пренебрегна и да си довлека допълнителни негативи само защото не заемам неговата позиция, а искам справедливостта да възтържествува. Не обичам несправедливо отношение към останалите и по-силните да се възползват от по-слабите. Това съм аз.
Какво е маркетингът за теб?
Винаги съм се интересувала от маркетинг. Като малка често намирах „кусурите“ на някои реклами и си мислех как могат да се подобрят, за да са по-въздействащи. Никога няма да забравя един от първите ми часове в университета, когато преподавателят ни Девиде Равази ни попита: „Знаете ли какво означава да изградиш един бранд? Колко мощно е едно бранд име?! Ще Ви дам пример с Armani Jeans. Едни дънки в магазина им се продават за 120 евро, а знаете ли колко е реалната им себестойност? Само 20 евро, като в тази цена влиза производство, доставка, разходи за наем, за персонал и т.н. Всичко останало, за което плащате, е за самата марка и за нейната идентичност. Брандът знае, че може да си го позволи, и го прави.“ Тези думи допълнително ме запалиха по маркетинга и това ми стана един от любимите предмети.
Вярвам, че маркетингът е жизнената сила на една компания. Маркетингът движи бизнеса от неизвестност към признание. Той е силата, която подхранва растежа и превръща стремежите в реалност. Без маркетинг, една компания е шепот, изгубен в какофонията на пазара. Това е изкуството за разказване на истории, сърцето на един продукт и компания. Чрез различните кампании и маркетингови стратегии, една компания не само комуникира своята стойност, но и изгражда емоционални връзки със своята аудитория.
А какво е да си част от екип „Маркетинг“?
Да бъдеш част от маркетинг екип, е много динамично и интересно преживяване. Във всяка една компания тези отдели събират винаги едни от най-интересните и крайни персонажи. Много е важно в екипа да има различни личности и характери, хора с различни вярвания, убеждения и интереси. Необходимо е хората да могат да генерират интересни и работещи идеи, да умеят да ги защитават и приложат. Хубаво е да познават човешката психология, за да знаят как успешно да привлекат вниманието на аудиторията.
Обикновено „Маркетингът“ е най-креативното звено в една компания. Ежедневната ни работа е интересна и постоянно тече творчески процес. Вълнуващо е да виждаме разгръщането на добре планиран и изпълнен маркетингов план, съчетано с постоянното предизвикателство да се адаптираме към динамичния пейзаж. Често се самокритикуваме и надграждаме идеите си. Енергията е много висока, когато творим. Знаем, че всяка промо-кампания, публикация в социалните медии и реклама трябва да е внимателно подбрана и в унисон с единствената и най-важна цел – привличане на вниманието на публиката. Ние отговаряме за цялостното представяне на всички продукти и услуги на компанията пред света. Изграждаме облика им и представата как искаме останалите да ги възприемат.
За какво мечтаеш?
Освен баналното здраве, бих казала, че мечтая за един по-усмихнат и позитивен свят. Хората да са по-добри и спокойни и да не забравят да преследват мечтите си. Трябва да си спомняме по-често, че сме тук за кратко и трябва да го живеем този живот. Ще завърша с един любим цитат, който предпочитам да остане на английски, за да може да пресъздаде цялата енергия на думите: „Life is what you make it. It’s whatever story you write in your own history books. So, whatever story you write – make sure it’s good.”
Изтегли iCard и не пропускай да следиш всички новости покрай дигиталния портфейл:
