Преди 12 години, в една далечна галактика… в iCard изгрява звездата на днешния герой в рубриката „Запознай се с отбора“. Това е Тодор, който определено носи Силата в себе си. Неговата енциклопедична памет е като същински джедайски трик, а желанието му да помага на хората е признато от всички колеги. Научи повече за колекционерската страст на Тодор, за влечението му към техниката и за любовта му към киното. А ако вече си се досетил кой е любимият му филм, обещаваме, че в следващите редове те очакват много любопитни факти, които не би могъл да отгатнеш.
Кои са силните ти черти?
Имам няколко положителни качества, които се надявам да не са останали скрити за околните. Едното е, че помня изключително много. Според Жоро Стойчев (Старши системен администратор в iCard – бел.ред.) помня всякакви глупости, но доста често слонската ми памет ми е помагала. Да, помня почти всичко като дати, имена и случки, но не съм злопаметен. Един от най-хубавите ми спомени в компанията беше преди 5 години на коледното парти, когато Явор (Явор Петров, изпълнителен директор на iCard – бел.ред.) ми връчи приза „Human Wikipedia”.
Старая се и винаги да помагам на хората, понеже това ми носи щастие. Често колегите ми звънят и ме питат за най-различни неща, свързани с работа, и не само. Случвало се е да ми кажат: „Знам, че само ти можеш да ми помогнеш“.
Как започна да колекционираш телефонни карти и списания?
Преди време мобилните телефони не бяха толкова достъпни и на много места по света имаше улични будки. Баща ми беше моряк и когато се прибираше вкъщи, ни носеше картите, от които ни се е обаждал. Първата карта, която получих, беше през 1988 г. и сега мисля, че имам вече около 3-4 хиляди в колекцията. Повечето карти са от пристанища, на които баща ми е бил – имат красиви дизайни и много приличат на картички. С времето все по-трудно се сдобивах с нови карти от чужбина и започнах да пазя и такива от телефоните будки, които преди имаше в България. Купувал съм и предплатени карти на мобилните оператори, а също така събирам и изтекли дебитни карти.
Голям киноман съм и имам всички издания на единственото списание в България, което имаше филмова насоченост – „Екран“. Списанието просъществува межди 1996 и 2010 г. и на няколко пъти в него бяха публикувани мои истории.
Разкажи ни за признанието да си сред 1000-тата в света, които са гледали и оценили най-много филми.
Предполагам, че всички знаят платформата iMDB, в която се споделя обратна връзка за филми и се прави рейтинг. Създадох си профил през 2008 г. и до днес имам оценени над 30 300 филма. Смея да кажа, че съм изгледал много повече от този брой, но не всички съм рейтнал. В началото на годината получих официално писмо от iMDB, в което ми казаха, че съм в ТОП 1000 от всички над 250 млн. регистрирани от цял свят. Заемам 803-то място по най-много оценени филми и сериали.
Много от филмите съм гледал повече от веднъж. Любимият ми е „Междузвездни войни“, като най-много харесвам първа серия от старата трилогия. Помня, че бях малък, когато го гледах за първи път, и след това сънувах кошмари, понеже и до ден днешен някои сцени изглеждат много ефектни. Котката ни се казва „Лея“ и е кръстена на принцесата от поредицата. Филмът, който съм гледал най-много пъти обаче, е „Марсианецът“. Даже си мечтая някой ден да отида на Марс и да си отглеждам картофи. Имаме и смешна случка с дъщеря ми Симона, която на въпроса от учителката „Какво има на Марс?“ е казала на всички: „картофи“.
Обичам да играя на „Филми“, но приятелите ми вече не желаят, понеже победителят е ясен. Преди няколко години пътувахме с нашите кумци и те двамата със съпругата ми Биляна играеха срещу мен. Играта продължи не повече от 5-6 минути, понеже аз почти не спирах да изреждам имена на филми със съответната буква, но и допълвах с режисьорите и актьорите. Да, гледал съм много филми, като преди да се родят децата гледах по около 4 филма на ден, а сега гледаме един филм за 4 дни.
Както знаете, обичам технологиите и успях да направя телевизорите вкъщи така, че ако искам да продължа да гледам някой филм в друга стая, да мога. Плануваме и някой ден в къщата да си направим киносалон. Имаме вече филмови плакати, проектор и екран, които нямам търпение да инсталираме и да се насладим на изживяването заедно.
Какво обичаш да правиш със семейството си?
Обичаме да се разхождаме и да вървим на дълги разстояния. През уикенда изминаваме около 25-30 км. Случвало се е да тръгнем сутринта в 8 ч. и да се приберем вечерта в 8 ч. Веднъж решихме да изкачим връх „Безбог“ и го направихме тримата само с една малка раница и по половин бутилка вода за всеки. Преди две години ходихме във Валенсия, където също по цял ден обикаляхме, без да ползваме градския транспорт. За всеки от нас имаше по нещо интересно като за мен най-впечатляващи бяха местата където е сниман трети сезон на „Западен свят“ и църквата със Светия Граал, който свързвам с филмите за Индиана Джоунс.
Преди 5 месеца се роди и втората ни дъщеря Амелия, с която също се разхождаме много. Името ни хареса от филма „Дневниците на принцесата“. Безценен е моментът, когато голямата ни дъщеря Симона се върне от училище и започне да гушка и да гъделичка малката, която започва да се смее. Желая това истинско щастие на всеки.
Как се зароди страстта ти към техниката?
Баща ми имаше досег до стоките в чужбина и често ни носеше техника, за която моите връстници само бяха чували. През 1988 г. подари на мен и на братята ми първата ни конзола Atari 2600 Junior. Сложихме я на цветния ни телевизор, но не тръгна. Баща ми се ядоса, хвана телевизора, изхвърли го и отиде в Корекома да купи нов JVC с дистанционно, за да може да играем. Още от детство се зароди интереса ми към телевизорите, телефоните, видеата и игрите. Когато нещо се развалеше, с братята ми го отваряхме и почвахме да се опитваме да го ремонтираме.
През 1995 г. получихме Правец 8Д – това е компютър, който е само клавиатура, и за монитор се свързва към телевизора. С единия ми брат четохме книгите за кодиране към него и за около седмица се опитахме да създадем игра, подобна на „Каратека“. Всичко беше много интересно, но се налагаше да записваме звука на касетофон с кабел и все се надявахме да не спре тока. Токът не спря, но кабелът, който свързваше Правеца и касетофона не беше оригинален и накрая играта не тръгна. Две години по-късно получихме първия ни истински компютър Intel Pentium на 166 MHz. Харесваше ми да разглобявам компютрите, да ги ъпгрейдвам, да сменям RAM и видеокарти. И както съпругата ми Биляна казва, успях да превърна хобито си в професия. Сега вече технологиите са много по-достъпни и ми е трудно да обясня на дъщеря ми как преди не е имало интернет, а телевизията е била само на 2 канала, и то от 18 до 22 ч.
Каква е твоята позиция и за какво отговаряш в iCard?
Аз съм ръководител отдел „Корпоративна администрация“. Ние сме хората, без които никой нов колега не може да започне работа в компанията. Ние предоставяме техниката, осигуряваме правата, въвеждаме новите служители в системите и платформите, с които трябва да работят. Съпортваме и всички колеги в компанията за всякакви неща, но държа да отбележа, че отговаряме главно за компютърната техника и софтуер. През годините сме изпадали в много интересни ситуации. Случвало се е колеги да ни звънят или да пишат тикети да им оправим климатиците или лампите, които не светят.
Разкажи ни за други забавни случки от кариерата си.
В една от предходните фирми, в която работих, ни извикаха да помогнем на една дама, която имаше проблем с офис пакета. Когато се върнахме на работното си място, ни казаха, че тя се е обадила, за да се скара, че сме ѝ го развалили, вместо да го оправим. Когато се върнахме и я попитахме какъв е проблемът, тя каза, че Word-ът никога не ѝ е изглеждал така. Помолихме я да го отвори, при което тя натисна иконата на Excel. Обяснихме ѝ, че това са две различни програми и отговорът беше: „А, затова ли ми излиза на кубчета?!“. Имам и друга незабравима случка с клиентка, която ни извика да погледнем копирната машина, която не работи. Проверихме и не открихме повреда по машината. Когато попитахме дамата какъв точно e проблемът, тя каза: „Опитвам се да копирам, а то постоянно вади бели листи“. Оказа се, че тя иска да копира, без да слага документа в машината и стана много неловко. Научил съм се в такива моменти да запазвам самообладание, за да намаля неприятното усещане в отсрещната страна.
Кой е проектът, с който най-много се гордееш?
Благодарен съм на ръководството, че ми се доверява и през последните 12 години успяхме да направим много нововъведения. Поръчваме нова и добра техника, която колегите харесват и ползват дълго време. Имам слабост към определени марки, но преди да избера и да предложа нещо, винаги търся мнения на потребители.
Горд съм, че успяхме да изберем най-подходящата марка за принтери в офиса. Благодарение на това колегите могат да печатат на всяка една машина, без да се налага предварително да избират къде. Също така и количеството на използваната хартия значително намаля, понеже е необходима идентификация с карта и се знае кой какво конкретно печата. Времето за поддръжка на новите устройства намаля и по този начин успяваме да отделим повече време на други по-важни задачи и проекти.
Успяхме да автоматизираме процеса на инсталация на компютрите до 3 клика. Отскоро имаме и специална стая за и профилактика на техниката. Имаме всичко необходимо в нея като костюми, маски, прахосмукачки, компресор и всички други аксесоари, необходими за поддръжка на техниката. По този начин вършим работата си много по-професионално и правим техниката по-издръжлива.
Кой е най-ценният актив на iCard?
Изключително много ценя колегите в iCard. Обичам да виждам старанието, което влагат в работата си, а също така и усещането, което сме създали за семейна сплотеност. Неслучайно често в имейлите виждаме послания „от семейството на iCard”, а на GiftCard картата, която получих за раждането на дъщеря ни, има „Още един член на iCard”.
Нека силата на дигиталния портфейл iCard бъде с теб:
