В първия месец от годината започваме рубриката „Запознай се с отбора“ с един от първите служители на iCard. Както в работата, така и извън нея, е изключително харизматичен и неслучайно всички го харесват. Той е част от планинската група, за която сме ти разказвали и по-рано и определено има с какво да ни разсмее в интервюто си днес.
Представяме ти Живко Монев такъв, какъвто е – зареден с позитивни емоции, отзивчив и отговорен. Наслади се на историите му!
Какво е твоето хоби?
Много обичам да прекарвам време сред природата и главно да ходя на планински походи. Това хоби се зароди именно в iCard, когато с колеги започнахме да се организираме. Определено не е за всеки, но на мен ми действа много пристрастяващо. Тялото и умът си изграждат някаква зависимост и си търсят различното преживяване. Изморяваш се, къде се къпеш, къде – не и си мислиш, че скоро няма да повториш, но след една седмица нещо пак те влече към планината. Именно там успявам да почувствам свободата. Хората там са много по-различни и се променят към по-добро.
Има ли поход, който никога няма да забравиш?
За всички походи се сещам с усмивка, но определено няма да забравя румънската ни одисея. Миналата година ходихме в Карпатите и беше много по-различно от българските планини. Имаше трудни терени за катерене, които бяха без обезопасителни въжета. Край пътя се разхождаха мечки, които не обезпокояваха никого, и видяхме дори мармоти.
Решихме да качваме вр. Негою, но не успяхме да се организираме да тръгнем рано сутринта. Според първоначалните ни изчисления, с бърза крачка можеше да го изкачим за малко повече от три чáса, а ние на третия час бяхме на три чáса от върха. Данчо и жена му решиха, че искат да се изкачат до горе, тръгнаха с по-бърза крачка напред и в крайна сметка успяха. Аз и още две колежки решихме, че ни е по-приятно да се разхождаме и да се наслаждаваме на природата. Други две колежки обаче, които не могат да спазват същото темпо, ги последваха. В 15:00 часa следобед, ние тримата стигнахме до един по-малък връх и решихме да се връщаме, понеже искахме да се приберем преди да се е стъмнило. Като стигнахме изходната точка, осъзнахме, че ще отнеме много време да изчакаме всички и решихме да отидем да пием бири. Не след дълго, Данчо и жена му се обадиха, че са приключили с похода и че на връщане са се срещнали с двете колежки, които не са искали да се откажат от изкачването на върха. Данчо реши да ги изчака и няколко чáса по-късно видя светлините от челниците им да се спускат по заобиколния път. Телефоните им не отговаряха и Данчо реши да отиде да ги посрещне. За останалата част от групата ни вече беше късно и искахме да се прибираме, но уви, ключът за къщата за гости, в която бяхме отседнали, беше при колежките, които не се знаеше кога ще се приберат. Успяхме да отворим един малък прозорец в банята и едната колежка се провря през него и ни отвори друг, по-голям прозорец, през който се промъкнахме и останалите. Другите се прибраха чак към 1:30 часа посред нощ. Това беше едно от най-запомнящите се мероприятия. 😃
Сега се организираме в по-малък състав, но преди години бяхме значителен брой. Първият поход никога няма да се забрави. Бяхме 25 човека, от които 23 сигурно никога не бяха стъпвали в планината и 21 от тях не бяха излизали от градa, но решихме да качваме вр. Ботев. Важно е да отбележим, че от гр. Калофер преходът към върха е поне седем чáса, а ние започнахме изкачването в 15:30 часа следобед. В шеги, закачки и оплаквания, през нощта стигнахме до хижа Рай, която беше междинната точка на нашето пътешествие. В интервюто с Дидо сигурно вече сте прочели подробностите за изкачването. Някаква сила държеше повечето колеги по пътя, но когато стигнахме в хижата, хората почнаха да откачат – едни ревяха, на други им ставаше лошо, трети се чудехме какво им става на останалите и как да помагаме. Тогава за първи път видях човек да яде мусака от консерва и да реве. На другия ден с нови сили решихме да качваме вр. Ботев в напълно нормално време за планината – валеше дъжд и имаше мъгла. Пак имаше сериозни колебания по пътя, но успяхме.
Ако имаше суперсила, каква би искал да е тя?
Искам да мога да говоря на всички езици, за да мога да комуникирам с хората свободно. Има народи, на които не им е приятно да разговаряш с тях на друг език, освен на майчиния им. Не че не те поправят, когато се опитваш да говориш техния език, но подхождат към теб по различен начин. Когато пътувам, изпитвам леко притеснение да посещавам места, където хората не владеят добре английски и има вероятност да не се разберем. Преди време реших, че ще ходя на почивка в Португалия и няколко месеца преди това се записах на уроци по португалски. Беше много трудно да намеря учител, но успях – преподаваше ми една възрастна жена, която владее бразилски-португалски и даваше уроци само на моряци, които работят на платформи. Беше много учудена, че се старя да науча езика само заради едно пътуване. По време на екскурзията бях много щастлив, че говорех свободно на португалски.
Имаш ли скрит талант?
Мога да готвя много добре и обичам да се правя на домашен майстор. Постоянно си купувам инструменти и предпочитам да си ремонтирам нещата вкъщи сам. Любовта ми към готвенето се зароди в студентските ми години, когато работех в различни заведения като сервитьор и барман. Тогава колегите успяха да ме научат на някои основни неща и тънкости в готварството. Когато готвя, обичам да импровизирам, а не да следвам рецепти.
Какъв мечтаеше да станеш като пораснеш? Сбъдна ли се мечтата ти?
Определено исках да стана спортист. В гимназията играех главно баскетбол, но поради спортни травми, не мога вече да се отдам на това мое хоби. Както споменах, преди да започна работа в iCard, работех главно в ресторантьорския бизнес и така до 2008-а година, когато започна пътешествието ми в компанията. Бях последна година в университета, където учех Счетоводство, и един мой познат, който тогава работеше в холдинга, ми препоръча да кандидатствам. Компанията тъкмо беше основана и бях сред първите служители. Спомням си как в началото нямаше мебели по етажите на Бизнес парка и само четирима човека работихме заедно на една детелина.
В началото компанията имаше само един продукт и обслужвахме клиентите на кредитните карти. Клиентите и работата нарастваха и се откриха нови позиции в компанията. Преместих се в екипа на „Бек офис“, където отново обработвах досиетата на клиентите и постъпилите искания, но вече в системите. За известно време бях супервайзър на „Фронт офис“, където се занимавахме със застраховки и договорни фондове. След това започнахме да обслужваме досиетата и на клиентите по новите продукти на компанията. Занимавахме се и с риск неща като chargeback, картови схеми и други операции. В един момент вече се наложи да има отделен човек, който да отговаря за справките и понеже познавах отлично системата и продуктите, се оказа, че аз съм най-подходящият за позицията. Може да се каже, че съм самоук и всичко, което съм попивал е било благодарение на колеги програмисти, които са ми показвали това-онова. В началото бях съвсем сам, а сега сме общо четирима, като едната колежка е в отпуск по майчинство.
За какво се грижи отдел „Репортинг“?
Отдел „Репортинг“ набавя информацията за всички процеси, които се случват в компанията. Няма как да се взимат решения, да се прави стратегия за развитие или да се обследва резултатът от някакъв процес, ако не се анализират данните, които ние предоставяме. Отговаряме за всички дейности, процеси, продукти и услуги на iCard. Ето защо колегите в отдела трябва да познават добре всички продукти, функционалности, процеси и системите, които стоят зад тях. Хубавото е, че работим с почти всички отдели в компанията. Правим много мениджмънт доклади, а регулаторните справки стават все повече.
Кой е проектът, с който се гордееш най-много?
Има една имплементация на data warehouse, която е най-голямата ми гордост до момента. Преди няколко години, с колеги успяхме да разработим място, където да се съхранява цялата информация и база данни, които са ни необходими за докладите. Именно там можем свободно да трансформираме данните, без това да наруши нормалните работни процеси на останалата инфраструктура. Това е средата, в която работи само нашият отдел и я манипулираме спрямо целите на заданията ни.
Кой е най-хубавият ти спомен в iCard?
Имам много хубави моменти в iCard. Вече няколко години подред имаме много тежки проверки от БНБ и след края на всяка от тях ми е много приятно. Шегувам се. 😃 В iCard срещнах много колеги, с които създадохме незабравими мигове както в професионален, така и в личен план. Определено любимият ми момент беше на лятното парти през 2022 г., когато с още няколко колеги получихме награди за цялостен принос в развитието на компанията. Тогава с Мая, Мира, Таня и Георги чествахме нашия 15-годишен юбилей в iCard и ръководството ни изненада изключително приятно. Изпитах много приятна емоция на удовлетворение. Щастлив съм, че за всички тези години срещам подкрепата, признанието и уважението, от които имам нужда. Радвам се, че именно в iCard израснах професионално и срещнах много приятели.
Изтегли iCard и се увери в предимствата на дигиталния портфейл:
