Запознай се с отбора: Обретен Обретенов

В поредното издание на „Запознай се с отбора“ ще те срещнем с Обретен, за когото киберсигурността е не просто работа, а и истинска страст. Шеговито наричан от приятелите си „Хорейшио на компютрите“, в свободното си време Ото извършва компютърно-криминалистични експертизи за дела на прокуратурата и тренира жиу-жицу. Научи повече за него и надникни във вълнуващия свят на киберсигурността.

Как се запали по жиу-жицу?

Обичам спорта и като малък тренирах различни неща. Щастлив съм, че работя в компания, която редовно инвестира в оборудване и спортни програми, които мотивират служителите. В Бизнес парка, където е централата на Айкарт, се запознах с Флавио, който е треньор по жиу-жицу. С Радослав Панчев решихме да предложим нов вид тренировка в залата за групови занимания и така, вече малко повече от 2 години, след работа тренирам жиу-жицу.

Освен добра физическа подготовка, този вид боен спорт ме научи и на много житейски уроци. Вече знам, че когато си в тежка ситуация и се „задушаваш“ от всичко наоколо, трябва да запазиш спокойствие, да погледнеш случващото се от друг ъгъл, да потърсиш по-доброто решение и да знаеш, че то винаги съществува.

Наскоро обаче се наложи Флавио да замине да живее в Словакия и тренировките ми липсваха много. Говорих с него и ми се довери да започна да водя групата, като записвам всичко на видео и след това ни казва на какво може да наблегнем. Сега не се отпускаме толкова, докато се борим, докато преди често се случваше да съм протрит от кимоното, дори защитавах дипломната си работа с прикрито насинено око.

Към момента наблягаме на общата динамика, на баланса на тялото по време на борба и как да не се изморяваме бързо при продължително натоварване. Избягваме пълното изпълнение на техниките за заключване на ръцете, понеже при тях лесно може някой сбърка и да нарани става, но пък наблягаме на тези за душене, понеже контролът там е по-лесен.

Кое е момичето, което те прави истински щастлив?

Казва се Бетина и сме вече близо 10 години заедно. Запознахме се на село, когато и двамата бяхме на 13 години. Аз я харесвах, но не смеех да ѝ го призная. Веднъж тримата с брат ми рисувахме на земята и не знам какво точно съм казал, но той реши, че е подходящото време да вметне: „Май някой иска да каже, че харесва някого“. Тогава тя се е усетила, че симпатиите ни са споделени, и ме покани да се видим извън селото. По пътя обаче претърпях инцидент с колелото, нараних се сериозно и не можах да отида на срещата. Наложи се да ми сподели чувствата си на съобщение. Израснахме заедно и се формирахме един-друг като характери. Освен двойка сме и най-добри приятели.

Наскоро се сгодихме, но преди това имаме едно провалено предложение за брак. Исках да ѝ предложа във Франция. Докато пътувахме към летището, много печеше и очите ми започнаха да сълзят, но знаех, че очилата ми са в раницата, където е и пръстенът. Няколко пъти Бети ми предложи да ми ги даде, но аз упорито отказвах. Накрая тя реши, че все пак ще ми ги подаде и напълно очаквано кутийката изпадна. Когато ме попита какво е това, ситуацията се разигра като в сцена от „Бързи и яростни“ – държа волана, гледам нея, гледам пътя, гледам нея, гледам пътя и накрая я попитах дали ще се омъжи за мен. В последствие обаче решихме, че изненадата е развалена, и върнах пръстена.

Вторият път бях доста по-подготвен и се получи много романтично и изненадващо. На рождения ѝ ден бяхме в Будапеща и направих тайна резервация за най-красивото кафе в света – „New York Café”. Стилът му е Рококо и атмосферата е много изискана. Докато си говорихме, приближиха двама цигулари, които свиреха и пееха „Happy Birthday”. След това сервитьорът постави пред нея подноса, в който тя помисли, че има парче торта. Когато го отвори се появи кутията с пръстена, цигуларите започнаха да свирят романтична музика, аз паднах на колене и я попитах дали ще се омъжи за мен. Тя прие и започнахме да танцуваме пред всички в заведението, но вълнението беше голямо и бързо се усамотихме на масата.

Какъв мечтаеше да станеш, като пораснеш? Сбъдна ли се мечтата ти?

Имах много разнородни интереси и съответно желанията ми често се сменяха. По едно време играех доста League of Legends, даже бях достигнал 13-то място в Сървъра за Северна и Източна Европа. Печелих определени суми от турнири, а също така и обучавах хора как да играят по-добре. Родителите ми обаче не повярваха, че с това хоби мога да си изкарвам прехраната, нищо че мой приятел наскоро си купи апартамент именно от стриймване и реклама, докато играе.

Докато учeх в математическата гимназия в Русе, много обичах да правя 3D модели на къщи и исках да стана архитект. При проектирането можех да приложа знанията си и с лекота смятах зависимости, пропорции и следях „златните сечения“. За съжаление, нямах никакво желание да ходя на уроци по рисуване и изоставих тази мечта. Влечението към 3Д моделирането обаче продължи и в университета, където имахме колаборация с NASA, и разработих за тях няколко модела за космически станции, бази и ракети.

След като пропуснах всички предварителни изпити, Бети вече се беше записала да учи в ИУ-Варна и аз реших, че също трябва да дойда във Варна. Добре, че беше майка ми, която изнамери някакви разпоредби, според които ученици с висока диплома от математическа гимназия могат да бъдат приети без изпит във военноморското училище. Всички останали специалности предполагаха дълго отсъствие от дома и семейството, затова се спрях на „Киберсигурност“.

Какъв студент по „Киберсигурност“ беше?

Не бих казал, че бях прилежен студент, понеже за всички тези години съм изписал едва половин тетрадка. Киберсигурността обаче бързо се превърна в моя страст и това не остана незабелязано. Никога няма да забравя изпита по „Мрежова сигурност“ при преподавател, който беше много строг и постоянно се опитваше да ни покаже колко още много неща не знаем. Заинатих се и си поставих задача да си взема изпита не просто с отличен, а с максималния брой точки. Това беше единственият изпит от цялото следване, за който бях седнал и разписал въпросите. Случи се така, че закъснях с един час в деня на изпита, но въпреки всичко успях да го взема както си бях решил. Полковникът вече нямаше за какво да се заяжда с мен.

Още преди това обаче от Студентски съвет се бяха свързали с мен и ми споделиха, че в iCard си търсят нови кадри. Компанията работи в тясна връзка с университетите в града и дава възможност на студентите да придобият практически знания в определени области. Интервюто ми беше с Божидар и реално ми беше първото интервю за работа, тъй като преди това се занимавах с фрийланс в съвсем различна насока.

Защо ти харесва работата в Айкарт?

Първоначално ми беше интересно да видя каква е обстановката за работа в корпоративна среда. Макар и да бях учил много, реално нямах практически опит в киберсигурността. Хубавото е, че в iCard можеш да научиш много и да се усъвършенстваш. В някои от другите компании специалистите по киберсигурност имат различни отдели, чиито задачи са концентрирани в строго определени подсфери на киберсигурността, като например „pentesting”, одити, отстраняване на уязвимости, анализ на зловреден код и други. Нашите задачи са твърде разнородни и често трябва да търсим нови начини за справяне с измамите. Това предполага динамична и предизвикателна работна атмосфера, а също така и постоянно надграждане на познанията. Харесвам много екипа, с който работя. И тримата с Дидо и Краси сме като добре смазана машина. Нито веднъж не сме си повишавали тон и не сме се карали.

Какви са основните задачи на екипа по „Киберсигурност“ в iCard?

Нашата работа няма конкретен продукт или услуга, които да покажем. Отговаряме за целия PCI DSS одит и всяка година се стремим да получим сертификата, който реално не показва колко много неща стоят зад него. За нас като финансова институция се прилагат най-сериозните регулации за PCI DSS. Целта на всички регулации, които трябва да следваме, е да ограничат банковите измами. Ако не спазваме всички изисквания на този сертификат, доверието на картовите схеми, с които работим, ще намалее. В този случай ще трябва да плащаме много сериозни компенсационни такси, понеже бихме подложили на риск картите, които издаваме с тяхното лого.

Освен изискванията по PCI DSS, прилагаме и други добри практики, които допълнително се грижат за сигурността на компанията. Успяхме да внедрим ново решение, което значително намалява спама и фишинг комуникацията, която постъпва по имейлите от външни източници. Отговаряме и за отдалечените достъпи, когато колегите предпочитат да работят от дома си. Създаваме сигурната връзка, чрез която могат да достъпят информацията на устройствата и сървърите в офиса. Постоянно следим и за нов тип измами в специализираните блогове за сигурност. Когато научим за нови такива, проверяваме дали сме уязвими и ако да, какво трябва да подобрим, за да не успеят да ни навредят. Движим и HSM-ите (Hardware Security Module), които са доста скъпа и рядкосрещана техника. Нейното предназначение е да осигурява сигурно съхранение и управление на криптографски ключове, както и да извършва криптографски операции в изолирана и защитена среда.

Какви са допълнителните ти занимания по киберсигурност?

Толкова много харесвам това, което правя, че си намирам допълнителни задачи, които ангажират вниманието ми извън офиса на Айкарт. Вече няколко пъти изготвям компютърно-криминалистични експертизи за дела на прокуратурата. Работата ми по случаите трябва да е много безпристрастна. Проследявам кои данни от кого, къде, кога и как са създадени или манипулирани, а след това адвокатите, полицаите и прокуратурата преценяват кое може да се използва за доказателство по конкретен случай. Някои приятели се шегуват, че съм Хорейшио на компютрите. Занимавам се и с консултантска дейност, като провеждам обучения по киберсигурност и анализирам уязвимостите на фирми. Опитвам се да науча собствениците на малкия и средния бизнес, че сигурността е нещо важно и това, че не са ги хакнали в момента, се дължи само и единствено на късмет и мащаб.

Какви добри практики може да следват потребителите, за да се защитят от измами?

Много е важно да не изпращате на непознати детайлите на банковата си карта. За да се направи превод по банкова карта, на изпращача са необходими единствено имената на картодържателя, населеното му място и PAN номера, но не и CVS кода и датата на валидност на картата. Всеки който разполага с последните данни, може да злоупотреби.

Колкото и да са елементарни, все още работят и фишингите, при които ни заплашват, че имат достъп до имейлите и паролите ни, а също така и видео записи как гледаме еротични сайтове в работно време. За да не излезе „всичко“ наяве, получателят на имейла трябва да нареди определена сума по Bitcoin акаунт. Много е важно да бъдем бдителни към имейлите, които получаваме, и да не отваряме съмнителни прикачени файлове и линкове. Когато сме на десктоп устройство, с ховър на мишката върху линка може лесно да се провери накъде води линкът, който се очаква да отворим.

Препоръчвам да се пазарува онлайн от приложения, които имат много тегления и високи оценки, което гарантира, че са реални. Най-лесно измамите стават при поръчки през телефона, понеже на малкия екран по-трудно се забелязват нередностите. Създават се сайтове, които максимално наподобяват оригиналния, но в URL-а има лека промяна – например вместо „com” е написано „corn”. Има и сайтове, които се стремят да разфокусират потребителя с атрактивно предложение, което скоро ще изтече, от типа на „само сега“ или „още 15 минути“. Под емоция потребителите предоставят данните на картата си, която след това е източена, а поръчката никога не пристига.

Ако често пазаруваме онлайн, картовите детайли са запаметени на телефона ни и с едно докосване се попълват автоматично в съответното поле. Това означава, че и също толкова бързо могат да бъдат откраднати при компрометиране на устройството. Важно е да се уверим, че връзката е криптирана и никой няма да има възможност да се закачи в процеса на предоставяне на картовите детайли и да ги запише. В сигурните сайтове, преди изписването на домейна, има едно катинарче, което гарантира наличието на Secure Socket Layer (SSL) и адресът е https://… Този “s” в края означава „secure”. Уточнявам, че това гарантира, че никой няма да се закачи в процеса на попълване на данните и да ги открадне, а не, че сайтът е читав.